Ясен Василев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

Паметта на водата

 

Ясен Василев

 

 

 

назад не се обръщай защото който се обръща
изпод сринатите градове обрасли в сол и тиня
времето не съществува и само споменът се трупа
сирените мълчат не предат и не предричат нищо вече
кое е преди и кое предстои е невъзможно да се различи
неродените вълни се давят в камък и това море не се отваря
водата тук не отмива а в утробата си наноси носи и чак на брега
ти става ясно че това море не е море а смърт и сол: ходене по водите
на миналото

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. април 2010 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]