Двуликия, когото слуша Бог в кладенеца на Живия,
който ме вижда след ритуала на обрязването
ще се роди повторно...

Двуликия

от устата ти никога лъжи да не излизат
защото грехът лежи пред вратата и чака
а ти си този който трябва да разделя и владее
езикът му разцепен раздвоен и разделен на две
а близнаците да гледаш разполовени разсечени
и пак слепени два чифта очи да имаш и пак нищо
и пак нищо да не виждаш а двуликия брат да гази
пустотата на материята в парчетата от тялото на
пръснатия бог поетът ходи

когото слуша Бог

звук без звук е първичният звук от една ръка
в друга тишината проговаря песента на второто небе
отключва отдавна забравени и забранени процепи пролуки
и врати и твърде тясно се оказва за да минеш цял затова
се откажи и отърси от пустотата на материята сваляй
от гърба и ризата и кожата и влизай и знай че тишината
бързо отшумява а който се върне мълчи мълчи и не проговаря

в кладенеца на Живия, който ме вижда

аз видях тука онзи който ме вижда
но ти не го търси брат търсачът на вятър и пустош
е обречен пъзелът защото няма нареждане а сега
загубен в зеницата сърцето и перото му пулсират в
слепоочията ми и се избистря каменният промисъл:
една последна капка жажда безмилостно вградена
вода в утробата на камъка пламъкът разкрива във
всеки вътре холограмата и прах при прахта песен
при песента а слепият да сменя гледната точка

след ритуала на обрязването

знам че тялото е просто дреха но
в главата ми някой зла мисъл посажда
а равнината има нещо да ми казва и моля се
черупката да се пропука мислите ми дъното да удрят
от него нищо не може да крия с лекота тежи на мястото си
а в центъра на тежестта няма разлика между светлина и угасване
между зрение и зрение и три и половина пъти навити на дъното зреят
ембрионът на безсмъртието и следващото тяло за разпъване което аз Духът
няма да обличам

ще се роди повторно...

върху тази страна на монетата
по-добре си избоди очите и
издълбай името което знай
лице в лице с него тръпки ме побиват
защото понякога океанът събира се в чаша a
друг път пустотата се изплъзва от дланта ми
между пръстите минавай от другата стена на
отражението камъкът и водата разменят местата си
а острието пробожда всяко съмнение в Него.