този който ражда сам себе си
едва ли страда от едипови комплекси
едва ли познава електра отблизо
той изпълзява като змия от земята
и наоколо виреят зли поличби
растат магьосници
в седалището на окото му
лодкарят неуморно гребе небето
мътят се звездите люпи се ковчегът
отваря се клепачът на луната
и корабът потъва в слънцето
испанската армада в облаците
обречен е лудият тристан
гео милев трябва да умре
обезобразено егото
там някъде крачи едноока
самуиловата армия
там някъде крачи обезглавен
последният поет и
септември септемврира скарабея