Не може ли ПОУКАТА да бъде най-отпред,
във авангард, да ни залее с тържество –
победен рог да прозвучи, да се сгъсти
уханието на цветя и после чак,
когато хетерите даже спят,
загърнати едва от туниката на нощта
и на войниците от дишането, тежко като меч
полуизваден от кована ножница – едва тогава
неясните подробности да избуят
и, който може, нека си пробива път
и нека разгадава – вятърът къде започва
и къде е краят на историята.