С риск да ме връхлети отчуждение,
да ме помете желание
за изместване на полюсите
и преначертаване на екватора,
ще кажа: „Я се разкарайте
с вашите плиткогазещи словосъчетания
за ускорено развитие и прочие
слузести гадости,
от които кръвната плазма нагарча
и Земята повръща откъм вулканите
(Емпедокъл, той какво е изучил горкият?
Вярно, пемзата стърже петите на посветените,
но другите дремят в обречения Помпей
и смятат циклопите за легенда).
Хайде, правете сметки,
линейно се взирайте в себе си –
след Фридман това е смешно до бутафория.
Вирджиния ви стои малко накриво,
малко ви плаши неяснотата
около вълчата й фамилия
и се вкопчвате в идеята, че
само пазарът има значение
и по-точно това кой го контролира.“
С риск да подхвърлите на съмнение
моята добронамереност, ще кажа:
„Свърши ви времето, просто го изядохте,
като баничка, и сега са ви останали
само три минути за дузпи.
Тъпото е, че вратата си е ваша
и мрежата е над главите ви.
Разбира се, винаги има изход –
вие, например, можете да се удавите
в личните си басейни (вариантът с ваната
е за арбитражната комисия).