Зорница Димитрова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Поляните на лошия тип спокойствие

 

Зорница Димитрова

 

 

Звукът е чудесен. Без да се усилва,
Без да носи нещо повече от тази точна,
Почти ненарушима продължителност.
Денят е равен, и искрящ като поле.
Притискам се в този крехък въздух
Като в прегръдка, като в кладенец от спокойствие.
Сърцето ми се удря в топлите му камъни.
Другите хора знаят, те са мъдри.
A тук всеки е лесен, лек, като прозирно
Парченце любов или облак.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. ноември 2006 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!