Зорница Димитрова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Обитатели

 

Зорница Димитрова

 

 

Гръб до гръб
няма как да изчезнем
независимо от другия.
Обвързани сме
с чуждия нос
и чуждия уред
за усмивки и извинения.
Като сиамски близнаци.
Използваме едни и същи органи,
дори дишаме от едно и същи място.
Хриптим незабележимо
пред кошмарите в 4.20 сутринта
и допираме устни до една и съща чаша
вечер, когато има музика
и приятелите ни танцуват.
Не знам как се храним,
неусетно - при всички положения,
пък и досега не сме изпитвали
нищо особено.
Просто споделяме това тяло
и правим каквото можем.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. август 2005 г.
г1998-2005 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!