Известният Адонѝс, предизвикателно-радикалният глас в арабската поезия на 20 век, е роден през 1930 година в Сирия. До 1961 година, когато приема ливанско поданство, е известен с истинското си име Али Ахмет Саит. Преподава арабска литература в Бейрутския университет. През 1989 година е културен съветник на арабската делегация в Юнеско. Особена роля в ранната му световна известност играят двете литературни списания “Поезия” (1957) и “Мевакъф” (1968), които той издава в Бейрут. Тези списания целят да изведат арабския стих от традиционната норма и да запознаят читателя с чуждоезична поезия. Темата за Аза и за Другия в поезията и есетата на Адонис се появява още в тези страници и остава трайно в поетичната му орбита. Имайки предвид задълбочените му познания в областта на европейската и американската литература, едва ли е нужно да подчертаем важното място, което заема в развитието на съвременната арабска поезия. Адонис е задълбочен критик и преводач, есеист и философ. Специално място сред заниманията му заемат калиграфията, пластичните изкуства, колажът. През 1983 е избран за чуждестранен почетен член на Академията Маларме във Франция. Превеждан е на над десет езика, носител на много литературни награди, сред които: Награда на Международния форум в Питсбърг - САЩ (1971), Орден на изкуствата и литературата - Франция, (1984), Голямата награда за поезия на Международното биенале на поезията в Лиеж, 1986, Награда за поезия Jean Malrien „Etranger“, 1991 и др. Адонѝс е носител и на Международната награда за поезия „Назъм Хикмет“ (1995). Най-известните и най-много превеждани негови произведения са: “Система и реч”, “Книга на метаморфозите”, “Името ми”, “Театърът на огледалата”, “Апотеоз за неясните неща”, “Текстът на Корана и хоризонтите на мисълта”, “Единствено число във форма за множествено“, “Суфизъм и сюрреализъм“, както и трилогията му „Книгата“.
         Живее във Франция, чете лекции в различни университети по света. Предложените тук стихове са от поетичната му книга “Гроб за Ню Йорк”.