1. Примери за по-необичайни закони по разни места

         Един закон на луканите гласи, че ако чужденец пристигне след залез слънце и поиска да се подслони под нечий покрив, но стопанинът не го приеме, то последният трябва да бъде наказан и подлежи на обвинение в негостоприемство и спрямо госта, и спрямо Зевс Ксений, както ми се струва.
         Дочувам, че дарданите от Илирия се мият само три пъти през целия си живот – след като се родят, когато се женят и след като умрат.
         Индийците нито дават пари на заем, нито взимат, нито пък е обичайно някой индиец да върши неправда или да бъде онеправдаван. Затова и не пишат договори или пък заложни разписки.
         Имало закон в Сардиния, според който децата убивали вече остарелите си бащи, като ги биели със сопи и ги погребвали, защото се смятало, че е недостойно един престарял човек да продължава да живее, след като тялото му е съсипано и страда. Пак при тях съществува и такъв закон. Имало наказания за безделие и този, който живеел бездейно, трябвало да отиде на съд и да даде сметка и обяснение от какво живее.
         Асирийците събират в някой град девойките, достигнали възраст за женене, и ги обявяват за продан. Всеки, който купи жена, си взима съпруга.
         Жител на Библос не взима нищо, на което се натъкне на пътя си, ако не го е оставил сам там, защото смята, че това е не находка, а обект на престъпление¹.
         Дербиките убиват хората, достигнали възраст над седемдесет години - мъжете пронизват с меч, а жените обесват.
         Колхидците пък погребват мъртъвците си, като ги зашиват в одрани кожи и ги провесват от дърветата.
         При лидийците било обичайно жените, преди да се обвържат с някой, да развратничат, но веднъж омъжени, да стават скромни, а ако някоя прегрешала с другиго, било невъзможно вече да получи прошка.

         2. Размисъл за музикалното изкуство

         Една история се носи и разказва, че спорейки за музиката с певеца Лаодок, китаристът Никострат казал, че Лаодок е незначителен в едно велико изкуство, докато той самият е велик в едно незначително². Действително, достойно е не само да разшириш дома и богатството, а и изкуството си, ако трябва да се съгласим с Никострат, понеже добре и красиво го е казал.

         3. За художниците Полигнот и Дионисий

         Полигнот от Тасос и Дионисий от Колофон били художници. Полигнот рисувал със замах и печелел награди за съвършено възпроизвеждане на естествените размери. Картините на Дионисий пък подражавали точно на тези на Полигнот при предаването на чувствата, характерите, позите, гънките на облеклото и във всичко останало, с изключение на размера.

         4. Оригинал и копие според един тивански закон

         Чувал съм, че в Тива има закон, който нарежда на хората на изкуството – и на художниците, и на скулпторите – да представят в най-добра светлина образците си. Законът дори заплашва с парична глоба за скулптурни или живописни изображения, по-грозни от образеца³.

         5. Случаи на забележително изразяване на благодарност

         Тезей бил запомнил благодеянията на Херакъл и му се отблагодарил за тях. Защото щом Едоней, царят на молосците, го оковал, когато Тезей дошъл с Пиритой, за да отвлече жена му (макар че той не се стремял към брак за себе си, а направил това заради Пиритой), Херакъл пристигнал при молосците и освободил Тезей, заради което той му издигнал олтар.
         Седемте срещу Тива се отблагодарили пък на Пронакс. След като Пронакс загинал заради тях, те учредили в негова чест игри, за които повечето хора смятат, че за първи път са били организирани в чест на Архемор.
         И самият Херакъл изразил благодарността си на Нестор. Защото когато Нелей не искал да го очисти, всичките му синове били съгласни с него, а само Нестор – не. Точно заради това, след като превзел Пилос, Херакъл убил Нелей и другите негови синове, докато Нестор не само пощадил, но и му предал властта над бащиното царство.
         И целият атински народ отдал благодарност на потомците на Херакъл. Защото след като техният прародител направил услуга на Тезей, атиняните от своя страна върнали Хераклидите в Пелопонес.
         Херакъл пък се отблагодарил и на триста и шестдесетте жители на Клеона. Защото след като те тръгнали заедно с него на поход срещу потомците на Молион и благородно и достойно загинали, той им преотстъпил почестите от Немея. Тези почести сам той бил получил от немейците, когато надвил лъва, появил се при тях и причинил им множество вреди.
         И Менестей, синът на Петей, не останал неблагодарен спрямо потомците на Тиндарей. Защото след като те пратили в изгнание синовете на Тезей и взели за заложница Тезеевата майка Етра, предали царството на Менестей. Заради това пръв Менестей ги нарекъл царе и спасители.
         А Дарий, синът на Хистасп, докато бил още обикновен гражданин, получил от Силосонт плащ. Но когато поел царската власт, Дарий му предал управлението над неговата родина Самос – разменил злато за мед, както би казал някой⁴.

         6. Предсказание в защита на Атина като център на Гърция

         Когато спартанците искали да унищожат града на атиняните⁵, се допитали до божеството, което им отговорило да не пипат общото огнище на Гърция.

         7. За смъртта на недостойните

         За лошите хора дори смъртта не е печалба, защото и тогава те не намират покой. Те или са лишени изобщо от погребение, или, даже и да бъдат погребани, все пак остават без последна почит и не достигат до общия за всички тела пристан. Например, спартанците не само убили с глад Павзаний, след като започнал да симпатизира на персите, но и изхвърлили трупа му извън границите на страната си⁶, разказва Епитимид.

         8. За превратностите на съдбата

         Има ли човек, който да не познава резките и бързи промени на съдбата? Например, спартанците властвали над тиванците, но в един момент били така тежко победени, че тиванците не само нахлули в Пелопонес, но и преминали Еврот и започнали да опустошават спартанската земя. За малко и града им щели да превземат, ако Епаминонд не се бил уплашил да не би всички пелопонесци да се обединят и да се сражават за Спарта⁷.
         След като бил обсаден от картагенците и изглеждало, че няма никакво спасение, тиранът Дионисий паднал духом и започнал да замисля бягство. Един от приятелите му обаче (той се казвал Елопид) отишъл при него и му казал: „Дионисие, в хубав погребален покров ще се превърне тиранията ти.” Засрамен от това, Дионисий си възвърнал увереността, с малобройна войска победил многохилядните противници и дори си разширил владенията.
         И македонецът Аминта, победен от съседните варвари и загубил властта си, имал намерение напълно да напусне страната си, защото щял да се радва, ако може да спаси поне себе си. Точно когато бил потънал в такива мисли, някой му повторил думите на Елопид. Тогава той се укрепил на малка територия, събрал малцина войни и си върнал обратно царството.
         Египняните наричали Охос на местния си език Магарето, сравнявайки така леността му в мисленето с естествената глупост на животното. В отговор, той наложил силата си и принесъл Апис в жертва на бога Магаре⁸.
         Дион, синът на Хипарин, оказал се изгнаник заради Дионисий, на свой ред му обявил война с две хиляди войници и направил от него същото, каквото по-рано бил той самият, изгнаник.
         А сиракузците излезли с девет триери срещу сто и петдесетте кораба на картагенците и им нанесли сериозно поражение.

---

Бележки:

¹ Срв. “Шарени истории”, ІІІ, 46. [горе]
² С „певец” тук предаваме „китаред” – човек, който пее, като си акомпанира на китара, докато китаристът само свири на този музикален инструмент. [горе]
³ Тук може да бъде открита връзка с принципа, формулиран от Аристотел, че нещата трябва да се изобразяват не такива, каквито са, а каквито трябва да бъдат. [горе]
⁴ Възможен е паралел със следния епизод от “Илиада”, VІ, 234-6: „Зевс Олимпийски лиши предводителя Главк от разсъдък, / тъй че смени той със цар Диомеда доспехи от злато / с медни доспехи и даде сто вола отбрани за девет.” [горе]
⁵ След края на Пелопонеската война и атинското поражение в нея (404 г. пр. Хр.). [горе]
⁶ За превратностите в съдбата на Павзаний вж. и “Шарени истории”, ІІІ, 47. [горе]
⁷ Става дума за настъплението на Епаминонд към Спарта след победата на тиванците при Левктра през 371 г. пр. Хр. [горе]
⁸ Охос е Артаксеркс ІІІ (358-337). На гръцки „магаре” е onos, така че в оригинала има и игра на думи. За наказанието, което Артаксеркс получава заради убийството на свещения бик Апис, вж. „Шарени истории“, VІ, 8. Срв. и „За природата на животните“, Х, 28. [горе]

---

Клавдий Елиан, „Шарени истории“, Фондация за българска литература,
Колекция „Архетип“, С., 2009 г., превод от старогръцки: Николай Шаранков, Невена Панова.

върни се | съдържание | продължи