Отворената длан. Нито хляб. Нищо.
Пустата и суха степ, планини и гънки от жажда.
Пръсти, опипващи слънцето,
Хоризонтът. Небето като боздуган.
Отворената длан. Ни къшей хляб. Нищо.
Звезди, кълвящи студа,
Отварящи пукнатини в кожата.
Вятър. Северняк, метящ пустотата,
Тъма. Черни облаци, слепящи светлината.

Из Раз-рушава-не. Разтегляне в 4 поеми и една струна,
двуезична, испански и португалски, Бразилия (2002)

върни се | съдържание | продължи