Анхела Ибанес

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

HOMO DETRITUS

 

Анхела Ибанес

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Не предпазват повече презервативите от нищо
торбичките под очите изпълват следобеда
който с мъглата се приближава към Ноември
телата съблазняват данон
в телевизор който сив премигва
без желание за друга битка
всекидневната война дотяга
пред вратата молейки за огънче
от един различен свят
от нещо което по-добре да знае
и на лайно да не мирише толкова
от безжични часовници
спрени на вчера без две минути
намаленията вече чукат на вратата
и ръцете не достигат до тестото
което се процежда през отвора на крачола
насочен по течението на улицата
и вече следващият от редицата проклина
че не си усеща краката
след като толкова от кървавицата изяде
бухнала в кухнята от вълшебното
тесто което всичко чисти даже съвестта
и бяло върви и проблясва като обява от неон
Не се изхождай в панталона
че не ми стига препаратът за пране
хладилникът се счупи
при пълно заледяване, метлата вече не е онова, което беше
и нямат същия вкус бисквитите
слънцето си счупи крака
и гипсът повече не става за крепеж.
Задълженията се натрупват в планината
зеленеят в утринта с добър проливен дъжд
който сънят разтапя и си го отнася
пощальонката, бельото вече не крещи
заспа си в един ъгъл
вече не си изяжда супата нито му се харесва биберонът
но все едно е продължава панталонът с
разпран подгъв във вътрешността.
Животът преминава и през балкона се самоубива
и не е басня а е прост фасул
да продължава да си диша
ни в клин ни в ръкав.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 03. октомври 2003 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]