Дъждовна вечер през октомври на Пилар
кипеше празникът и тялото не се държеше повече
в панаирната палатка Душата на блуса танцуваше
докато краката натежаването си забравяха
съдбата пазеше един основен ход
мъж тъжен пееше самотен в партера
започваха да се пресичат линиите
един мъж и една жена начеваха
насляпо, без да знаят, партия билярд.
Питър и Питър и Питър Пан,
онзи мъж със сиви очи
който стене в песните, раздирайки
тишината в изблиците на душа
разкъсвайки във всяка нота
съзаклятията на нищото,
една картина, която се върти и съзаклятничи
в приключението на маслото, помазало партитурата.

върни се | съдържание | продължи