В хладнеещите сутрини отсъствието се сгъстява
в дъха, смъгляващ спомените
като настинка според сезона.
Ръцете в джобовете търсят помощ,
в очите преминава призрачният образ на годината.
До вратата на работата спомените
се натрупват, трупат се, очаквайки да влязат
в действителността на всеки ден.
В тесните улички и по булевардите
минувачите вървят към невъзможни кътчета,
които повече не съществуват, но които са
открита памет, бягаща през раната.
Пустотата на чаршафите, оставени на своята съдба на
ложе търси жаркото наместване на друго тяло,
търсещо се пред откритата стена на две ръце,
които да решат какво да правят с другите обятия,
които да решат какво да правят с друго тяло.
Които жаждат за насладата да са на паша в друго тяло,
за половин час стигаш не се огорчавай
казваше с полуусмивка на едва надмогнат сън,
на сънлива нежност опната върху одеалото,
което вихри ръце и крака,
търсейки височините, дума и уста.
Навярно се опитваш да възстановиш разбитата зора
с нахапвания по врата ти и по талията ми,
удавили се в мъртви слюнки,
които всички рифове и кътчета връхлитат.
Може би не знаеш, казваш, ни да плуваш, нито да се пазиш.
Имаш право, в утринта,
на път за работа,
се отпускам в твоите ръце.

върни се | съдържание | продължи