Алфонс Але (1854 - 1905)

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Зестрата

 

Алфонс Але

 

Превод от френски: Евгения Динкова

 

 

 

         Неделя, към шест вечерта.
         Забелязали ли сте, че когато в Париж е горещо, в неделя вечер е още по-горещо – при еднакви указания на термометъра – отколкото другите вечери?
         Не сте забелязали, казвате? Няма значение. Не сте наблюдателни, там е работата.
         Да минем по-нататък.
         Шест часа! По това време на деня парижани, които не могат да си позволят да вечерят навън, сядат в някое кафене и си поръчват аперитив, от тия странни и тайнствени течности, отвратителни на вкус, но разкошно вредни за стомаха.
         Когато човек обърне две чаши, му се отяжда, така че вечеря наполовина. Което прави немалко икономии в тия безпарични времена!
         Бях се разположил на терасата на едно кафене на булевардите срещу някакво черно питие, производство на фирмата „Боржия и сие“.
         Съседната маса заеха мъж и жена, мъжът очевидно съпруг на дамата.
         Дамата поръча вермут от касис с такъв тон, с какъвто се поръчва нещо напълно безразлично.
         Господинът поръча анасонов абсент с тон, изразяващ крайна досада, сякаш казваше:
         - Дайте ми един абсент, не за да ми се замае главата, а за да забравя за себе си и да се махна – дори и само за четвърт час – от живота, тая непоносима фабрика на досада!
         Нашият пияч на абсент беше красив мъж на около трийсет години, облечен просто, но с вкус, интелигентен и отворен на вид, но си личеше, че жестоко се отегчава горкият, отегчава на поразия!
         Понеже съм прекалено любезен, за да кажа за която и да било дама, че е грозна или непривлекателна, ще се задоволя само да отбележа, че съпругата на пияча на абсент беше направо отвратителна.
         Липсата на чар се усилваше от надуто и начумерено изражение на лицето. Дрехите й, прекалено шарени и натруфени, издаваха просташки вкус и я правеха още по-отблъскваща.
         Ах! Веднага се досетих, какво гнети горкия човек. На негово место, в компанията на подобна гарга, щях да изпия не чаша, ами бъчви абсент, реки от абсент, океани от абсент!
         До голяма степен ловях нишката на разговора, но и без това по войнственото изражение на жената и вида на мъжа бързо щях да отгатна какви любезности си разменят.
         С рязък жест мъжът даде да се разбере, че му беше дошло до гуша от семейния празник!
         На един дъх опразни втората половина от чашата си (първата бе опразнил преди това), скръсти ръце, погледна жена си право в очите и каза:
         - Няма ли най-сетне да ме оставиш на мира? (Казвам оставиш на мира от учтивост, но в действителност господинът употреби други думи).
         Гаргата ми се стори доста озадачена от това избухване.
         - Да, каза мъжът, почваш да ми лазиш по нервите с твоите упреци и недомлъвки!
         - Недомлъвки ли?
         - Ами да! За зестрата ти намекваш, нали?
         - Но, скъпи...
         - Зестрата ти! Ами добре, дай да поговорим за зестрата ти! Бива си я зестрата ти, няма що! Помниш ли колко беше?
         - Сто хиляди франка.
         - Прекрасно, сто хиляди франка! Знаеш ли, колко рента правят твоите сто хиляди франка, твоите велики сто хиляди франка?
         - Не, нямам представа...
         - Е, тогава ще ти кажа: твоите велики сто хиляди франка правят три хиляди рента, при това без комисионните!
         - Но, скъпи...
         - А знаеш ли колко правят три хиляди франка рента на ден?
         - Но, скъпи...
         - Девет и петдесет. Чуваш ли, ДЕВЕТ ФРАНКА И ПЕТДЕСЕТ САНТИМА!
         - Но, скъпи...
         - Като закръглим, стават десет... Десет франка на ден, а това знаеш ли колко прави на час?
         - Но, скъпи...
         - Десет франка на ден правят четиридесет сантима на час. Ето какво представлява твоята зестра... Честно казано, надали ли си струваше!
         - Обиждаш ме!
         - Ето ти осем петака от зестрата, връщам ти ги за шейсет минути свобода... Сега е шест и половина, ще се прибера за вечеря в седем и половина...
         - Ти си простак!
         - И те предупреждавам: като се прибера, ако не е сготвено като хората и ако продължаваш да се ежиш, ще ида да вечерям другаде, като пак ще ти върна някой и друг петак от зестрата в зависимост от това, колко ме е нямало вкъщи. Довиждане, скъпа!
         И като плати за двамата, мъжът напусна заведението, оставяйки жена си опулена пред осемте петака.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

съдържание | следващ разказ

 

Електронна публикация на 08. май 2018 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]