Алфонс Але (1854 - 1905)

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна художествена литература

 

За външните белези на богатство

 

Алфонс Але

 

Превод от френски: Евгения Динкова

 

 

 

 

         Парижани обичат да се самоизтъкват, но хора на място, дето не плямпат каквото им дойде на езика, хора надарени с тънък усет и наблюдателност ще срещнете само в провинцията.
         Най-добре прочетете следното писмо и ми кажете, дали това са приказки на случаен човек:

 

         „Скъпи господине и млади учителю1,
         Само въз основа на това, което пишете, си вадя представа за ядовете, които създават в момента парижките отпадъци, което ще рече, че не съм точно запознат, как е било досега.2
         Обаче ми се струва, че това, което искам да предложа, само ще улесни Г-н министъра на народното стопанство, ако той го въведе на цялата територия на Френската република за благото на сънародниците.
         Защото надали друго вземам така присърце както благото на сънародниците и няма ден да не съм допринесъл с нещо за остраняването на тази или онази нередност.
         Както напредналата ми възраст, така и приличното ми състояние (няколко дребни ренти натрупани с годините, понеже в живота си не съм дал един грош назаем на приятели) ми позволяват да се посветя на проучване на въпроси от висше естество.
         Бавно, но сигурно напредвам по широкия път на човешката мисъл.
         ...но нека да се ограничим до днешната тема.
         Разумът и справедливостта налагат потребността от подоходен данък.
         На думи тази потребност е необорима.
         На дело обаче тя е свързана с мъчнотии, които разколебават и най-неустрашимите.
         Как правилно да се оценяват доходите на гражданите без да се прибягва към недостойни прийоми от епохата на Инквизицията?
         Ето в какво се състои основната мъчнотия, гордиевата мъчнотия. Виждате ли, скъпи млади учителю, мисля че успях да намеря отговор на този въпрос, и то без да си навирам носа в чуждия гардероб или да надничам през чуждата ключалка.
         ...Искам сега да се върна на гореспоменатите домакински отпадъци.
         Ще повторя, не съм докрай наясно, как тия неща стават в Париж.
         Ходил съм в столицата само веднъж, по времето на Луи-Филип.
         Слизам от дилижанса, някакви щури хора се нахвърлиха върху мене, дръпнаха ми куфарите и ги натрупаха на барикада заедно с купчина строителни материали на ъгъла на ул. „Клоатр-Сен-Мари“ и друга една, чието име не държа да зная. Тоя вид посегателство на бърза ръка ме отврати от парижкия живот; същата вечер друг дилижанс ме караше обратно към моята спокойна околия.
         Но май се отклоних от темата.
         Всяка вечер, след обичайната партия вист в кръжока, точно в десет се прибирам вкъщи.
         По пътя любимото ми занимание е да оглеждам боклука, изнесен пред хорските врати.
         Тук шушулки пресен тазгодишен грах, дръжки от аспержи, консервни кутии, пачи и пуешки пера, черупки от скариди и тъй нататък.
         Гледай ти, си викам, тия бая си угаждат!
         По-нататък обелки от картофи, вонящи рибешки опашки, жалки консерви сардини с изтопено до дъно олио и все от тоя род.
         Беднотия!
         Нима наблюдението не е по-добър съветник от най-задълбочените проучвания?
         А боклукът най-сигурният белег за състоянието на данъкоплатеца?
         Ето защо със съдействието на вашия вестник искам да предложа следното:
         Да се нареди със закон след вечеря всички семейства да изнасят домакинските си отпадъци в кофи, обозначени със съответни номера. От време на време в нощните часове, без предупреждение, ще минават чиновници от данъчното и ще снимат съдържанието на кофите, като за тази цел ще ги изсипват на земята.
         Данъците ще бъдат изчислявани от нарочна комисия въз основа на направените снимки.
         ...............................................................................................................................................

 

         Приемете, скъпи млади приятелю, и тъй нататък.

 

Ваш верен читател

Еди кой си“

 

         Идеята не е лоша, но г-н Еди кой си дали е помислил за тия, дето се хранят навън? Вероятно ще каже, че в неговата спокойна околия хората не се хранят навън.
         Може и да е така, но в Париж? Или в другите градове?

 

 

 

 

---

 

 

1 Много любезно от негова страна. [горе]
2 Човек се трепе да обяснява надълго и нашироко, за да слуша накрая подобни нелепици. [горе]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

предишен разказ | съдържание | следващ разказ

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. май 2018 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]