Алфонс Але (1854 - 1905)

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Finis Britanniae1

 

Алфонс Але

 

Превод от френски: Евгения Динкова

 

 

 

         Добрата стара Англия не се ползва напоследък с добри отзиви в печата.
         Откритата дързост, с каквато чества юбилея си2, я скара с голямата част от Европа и централните печатни издания на великите нации не се поколебаха да отбележат това.
         Сред всеобщите одумвания особено се отличиха немските ни колеги, които открито се присмяха на британския колос, колос от надут балон, както те се изразиха, готов всеки момент да се спука от някоя карфица.
         Немските ни колеги дори не предполагат, колко прави ще излязат; още малко и техните пророчества ще се сбъднат.
         Приятно ни е първи да известим за близкото изчезване на Англия.
         То всъщност беше предсказуемо и учените отдавна очакваха сензационното събитие.
         „Близък е часът“, казваха.
         Часът дойде.
         Останала без каменни въглища, с рудници изметени до последната пролука в земята, с изчерпани железни руди Англия така е олекнала, че се носи по водата.
         От завчера АНГЛИЯ СЕ НОСИ ПО ВОДАТА.
         Естествено тя не се носи на гребена на вълните като стара тапа от шампанско, но се носи.
         В Гринуичката обсерватория, където бях миналия четвъртък, всички бяха силно обезпокоени.
         Уважаемият сър Лойън Уайлдхог, един от най-авторитетните й представители, не криеше от мен тревогата си.
         - Още не се усеща сериозно клатене, но тая сутрин установихме придвижване на острова с половин градус в западна посока.
         - Какво говорите! - възкликнах.
         - Ако така продължи, до края на годината ще стигнем американското крайбрежие, освен ако...
         - Освен ако?!
         - Освен ако не се случи нещо още по-лошо.
         Старият астроном изрече тези думи с такъв тон, сякаш разкриваше пред мен волята на съдбата.
         - God save the Queen, отвърнах, стискайки изпитаната корава длан на благородника.
         А сър Лойън Уайлдхог не можа да се сдържи и пророни една сълза, която – няма какво да крия – намери топъл отзвук в сърцето ми.

 

 

 

----

 

 

1 Finis Britanniae (лат.) – Краят на британците (бел. прев.) [горе]
2 През 1897 г. Обединеното кралство празнува Диамантения юбилей на кралица Виктория, тоест шейсетата годишнина от възкачването й на трона. Министърът на колониите Джоузеф Чембърлейн предлага юбилеят да бъде превърнат във фестивал на Британската империя. Поканени са министър-председателите на всички самоуправляващи се колонии заедно с техните семейства. Процесията, в която участва и кралицата, включва войскови части от всяка британска колония или владение, както и войници, изпратени от индийските принцове, подчинени на Виктория като императрица на Индия. Празненствата на диамантения юбилей са повод за силни прояви на привързаност към седемдесет и осем годишната кралица. (бел. прев.) [горе]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

предишен разказ | следващ разказ

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. юни 2018 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]