Антон Кастро

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художесствена литература | страницата на автора

 

НЕВИДИМАТА ДАМА

 

Антон Кастро

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

На Хавиер Санчес Менендес                            

 

 

Нейното беше любов без име. Беше се увековечила в росата по миртата, по стрехите на сградите и в коритото на реката. Никой не я познаваше, но отгатваха плача й в катедралата среднощ, предсказваха маковете от пепели на очите й и съдбата й на невидима странница по стъмените улички и вътрешните дворчета, където водата напоява розовите храсти. Когато камбаните се раздираха от плач в Албарасин, хората твърдяха, че тя е, която ридаеше, или ако дъждът шибаше зидовете и скърцаше глухо в ръждясалите решетки, никой не се съмняваше, че беше дамата в присъпи на гняв. Небето потръпваше със звезди при хода й и глашатаите, в центъра на площада, възкресяваха минало на коне, на мечове и на родове. Никой не се осмели никога да я назове и само един младеж, слепец, просещ по вратите, вярваше да я е видял на брега на реката, в нощ с луна, гола от изненада, с гарваново черна коса и бяла кожа.

 

 

 

 

 

Из Оригинална версия (2012)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 11. юли 2018 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]