Антон Кастро

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художесствена литература | страницата на автора

 

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА. МАЙЧИНА ЛЮБОВ / И II

 

Антон Кастро

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

Беше Габриел Гарсия Маркес, който казваше, че животът прави кръгове. Той, синът, от известно време мисли същото: циклично всичко се повтаря и се блъскат фактите от сегашното и от миналото. Като дете живя в затънтено селце, без асфалтови улици, където вятърът шибаше и палваше натрапчива музика в здрача. Бученето на морето прииждаше и се отдръпваше с ярост на векове. Майка му имаше харман, затворен и с навес, малко отдалечен от къщата; ако искаше яйца или имаха друга спешност за вечерята, наръч зарзават или маруля може би, отиваше да ги потърси. И го оставяше сам вкъщи. Бяха десет или петнадесет оскъдни минути, но времето му се струваше вечно. Толкова вечно, че имаше момент, в който детето си каза, и го каза и на майка си, че никога не би останал пак сам. Повече от веднъж, под дъжда, тръгваше с нея, пришит за полата й. Така избягваше някой смъртен уплах. Чувстваше нужда да я има много наблизо, паднеше ли нощта. През онези дни всичко приканваше към страха и фантазията. Във вечерите на пейката около огнищетовинаги се разказваха истории за призраци; за вълци, които поглъщат пътници, за чифликчии, които са изчезнали при това или онова кръстовище на връщане от пазара. Разказваха се ужасяващи престъпления. Минали са много години. Сега нещата се случват точно наобратно: тази, която има страх от въздуха и от тишината вкъщи, тази, която се нуждае да го вижда, е тя. Осемдесетгодишна и изгубена в разпиляността на паметта. Не искаше да го оставя ни на слънце, ни на сянка, искаше да знае къде ходи: дали отива да си набере няколко смокини, да простре или събере дрехите, да остави торбата с хляба на улицата. Понякога му променя името: нарича го Маноло, като онзи негов брат, който се ожени за Вева, която имаше огромна овощна градина със сливи, праскови и лозници, и която отглеждаше коне. Тя сядана няколко метра от него и чете вестници, без да различава изцяло дали са новини или реклами, макар че ако срещне лика на Хосе Бретон мърмори: „Този пръч!“ Сега, както се случваше с него като дете, се наслаждава на едно издание на Спящата красавица, илюстрирано от Густи. Изглежда сигурна и разбира всичко.

 

 

 

 

 

Из Оригинална версия (2012)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 11. юли 2018 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]