Бети Алвер

за нея

Литературен клуб | преводна художествена литература | Бети Алвер „Сребърна флейта“

 

БЕТИ АЛВЕР - ЕСТОНСКАТА АНА АХМАТОВА

 

100 години от рождението на голямата поетеса

 

Огнян Стамболиев

 

         Уникалният поетичен талант нарежда БЕТИ АЛВЕР /1906-1989/ сред големите поетеси на ХХ век. В зенита на дните си, през 1986 г. тя изненада читателите със стихосбирката си „Корали в реката Емайъги”, посрещната като истинско събитие в културния живот на Естония.
         „Жива класика” – така определи поезията й известният естонски писател - неин страстен почитател и изследовател Айн Каалеп.
         Съдбата на естонската поетеса е близка до тази на великата й руска съвременничка Ана Ахматова. В годините на жестокия сталински терор изгубва мъжа си, талантливият поет Хейти Талвик. До 1966 година живее в изолация, за да изненада читателите със сборника стихотворения и поеми „Звезден час”. През този дълъг период Бети Алвер черпи сили и душевно равновесие в преводите на руски и немски поети /Пушкин, Лермонтов, Тютчев, Гьоте, Хайне и др./, като сред тях особено място ще заеме първият и блестящ естонски превод „Евгений Онегин” от Пушкин.
         Петтомната руска /съветска/ литературна енциклопедия й отделя едва няколко реда. Родена е на 23 ноември 1906 г. /под благородния и честен знак на Стрелеца, а истинското й име е Елизабет Леник/ в Йъгева.
         След гимназията завършва литература в прочутия и най-стар университет на Естония, в град Тарту. Започва да печата съвсем млада, едва 19-годишна. Първата й книга е романът “Любовницата на вятъра” /1927/, следват: разказът “Инвалидите” /1930/, поемата “Песен за бялата врана” /1931/ и вторият й роман - “Комедия на нищетата” /1935/.
         През 1936 г. е истинският голям дебют - поетичният сборник “Прах и огън”, забелязан от критиката и читателите в малката прибалтийска страна: “Ражда се една голяма естонска поетеса - Бети Алвер “, пише в един от тогавашните вестници в Талин.
         Бети Алвер се изявява като голяма, завършена поетеса още в първата си книга. Като съединява Sacre avec Profane - Възвишеното със Земното, тя за първи път въвежда в естонската поезия “осветеността на делника”, опоетизира живота на “малкия човек”, търси истинските стойности в живота, смесва трагичното с комичното,пренебрегва каноните, границите и преградите. Създава свой съвсем нов, оригинален поетичен език и успява!
         През 30-те години на миналия век стиховете на Бети Алвер удивляват със своето своеобразие и модерност, а през 60-те, през периода на “временното затопляне” след сталинските десетилетия, оказват силно влияние върху естонската поезия, влияние, които се чувства чак до 80-те години. От критиката се определя като “философска”, “социална” и “по-малко лирична” и “съвсем неженска”... Ако разгърнем някои литературни списания ще прочетем такива оценки: “Поезията на Бети Алвер е проникната от дълбок хуманизъм. В иронията й, подобна на студен душ, а също и в притаената й самоирония се таи искрено съчувствие към всичко живо...” или “Опростената трактовка на поезията на Бети Алвер от следвоенните години не дава представа за мащабите на истинския талант на тази голяма поетеса...” Без съмнение, верни твърдения.
         Проблемът за времето, представата за неговата относителност, раздвижената и усложнена представа за света е в дълбока вътрешна връзка с творческия дух и търсенията на тази забележителна майсторка на поетиченото слово. Като смесва Възвишеното и Низкото, тя опоетизира всичко, до което перото й се докосне. И както казва един от естонските й критици: “За Бети Алвер Раят може да се намери дори на бедната и прашна улица”. В известен смисъл тя изразява онзи дух, носител на който в онези години в немската проза е бил Томас Ман, автор, който също се вълнува от вечната тема за Времето и Героя.
         В тази особена и непригладена поезия временните пластове текат в единен, общ поток, пред който еднакво равни са и: Огънят и Пепелта, и Небето и звездите,и яркият корал, и всички земни твари... В дълбоко изстраданите й стихове тупти лесно ранимото й, но голямо и силно сърце, а заедно с него усещаме и нейната съчувстваща, макар и малко насмешлива усмивка.
         Майстор на стиха, Бети Алвер владее до съвършенството формата и езика. Изказът й е прецизен,пределно точен и лаконичен. Твърде трудна е за превод, затова и дори в бившия СССР е превеждана съвсем малко, не само по политически причини. Българският превод, с работата на когото се запознах при подготвянето на първото българско издание- билингва на естонски и български, е пределно близък до оригинала и като съхранява максимално оригиналната образност на Бети Алвер е истински поетичен. Преводачката и поетесата Дора Янева-Медникарова,отличен познавач на тази далечна литература, е пресътворила особения поетичен слог на Бети Алвер със завидно вдъхновение.
         Един сериозен български принос в честването на стогодишнината на голямата естонска поетеса.

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 27. януари 2007 г.
Публикация в кн. „Сребърна флейта“, Бети Алвер, Изд. „Авангард принт“, 2006 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]