Дълбокият сняг спира внезапно на шест
стъпки от къщи...
Мисли спрели до тук.
След гимназията, момчето вече не чете
книги;
синът спира да се обажда.
Майката оставя точилката и не прави
вече хляб.
А жената поглежда мъжа си на едно вечерно
парти, и вече не го обича.
Виното изветрява, а свещеникът се спъва и пада
като си тръгва от църквата.
Няма да дойде по-близо
онова вътре отстъпва назад, a ръцете не докосват
нищо, и са невредими.
Бащата страда по сина си, и не напуска
стаята с ковчега.
Обръща гръб на жена си, и тя спи сама.
А морето вдишва и издишва цяла нощ, луната
плува в равнодушния небосвод сама.
Върхът на обувката се завърта
в пръстта...
И човекът в черното палто се обръща, и тръгва обратно,
надолу по хълма.
Никой не знае защо бе дошъл, и защо се отдалечи,
без да изкачи хълма.

върни се | съдържание | продължи