Представях си, че там се разсъмва един час преди тук. Че в 6:35 сутринта слънцето щеше да захапва вече водите на залива. Бях виждал толкова пъти онзи пейзаж, че е като да съм бил винаги там. Внезапно, като гледах през прозореца, ти си там отвън, гола, облегната на балкона и правеща снимка на отпечатъка от новия ден. Това е от преди повече от десетилетие. Като гравюрата на Далѝ с Галà облегната, гледаща залива, която е на стената на спалнята ми. Бих казал, че няма нищо повече от това.

Из 7:35 часа (2016)

върни се | съдържание | продължи