Съненото ти лице, когато пристъпваш към колата в 7:35 сутринта. Слънцето, което още няма сила да освети всичко. Твоят маниер да влачиш крака и да седнеш близко. Тишината вътре, докато започнеш да се смееш или да крещиш за каквото и да е. Красива е формата ти да се смееш безгрижно, и е красива формата ти да ми казваш, че нощес също не си могла да спиш и че съмненията те ядат отвътре. Онзи твой начин да полудяваш и да правиш така, че и аз да полудявам също.

Из 7:35 часа (2016)

върни се | продължи