Тези пешеходци, придружавал съм ги дълго време. Пред мен вървяха или лъкатушеха около мен, пелтечеха и се раздрусваха под покровителството на една вихрушка, която ги подкрепяше. Те бързаха да стигнат до морето и пристанището, за да се предадат на прекомерните капризи на врага. Днес лирата шестструнна на покрусата, която образуваха, започна да припява във градината, изпълнена с мъгли. Не е възможно преданият, химеричен Йосташ да проникне в истинското си предназначение, когато мислеше не в мигове на ужас, а в миговете на далечен дъх, че то е вътре в непроменливото тяло.

върни се | съдържание | продължи