Песен за Ивон                      

Река без спътници, на дълъг път ти тръгна твърде рано -
Отдай на детските лица от моя край лицето на страстта си.

Река, в която мълнията свършва и домът започва,
Ти влачиш в хода на забравата и камъка на моя разум.

Река наказвана нерядко и река напускана.
Река на калфите с произход груб,
О, вятърът превива гребена на твойте сгърчени поля.

Река на празната душа, на дрипата и подозрението.
На старото нещастие, което се навива, река на бряста и на състраданието.

Река на странници, на трескави и на колачи,
На слънцето, отпуснало плуга си, за да се предложи на лъжеца,
Река на по-добри от себе си, река на разцъфтелите мъгли,
На лампата, която утолява горестта около свойта шапка.

Река на почитта към бляна, в теб желязото ръждясва
И в теб звездите имат тази сянка, която те отказват на морето.

Река на наследени власти, на вика, навлязъл в проливите на водите,
Река на бурята, захапала лозата, възвестила новия пелин.

Река,сърцето на която не умира в този луд тъмничен свят,
О,запази ни силни и сприятели ни със пчелите в този хоризонт.

върни се | съдържание | продължи