О, отстранете се от мен, аз, който ви понасям търпеливо;
Роден съм във краката ви, но вие ме изгубихте;
Огньовете ми очертаха точно свойто кралство;
Съкровището ми изтече срещу вашия дръвник.

Пустинята като убежище на сладката, единствена главня
Не спомена за мен, не ме предаде никога.

О, отстранете се от мен, аз, който ви понасям търпеливо:
Защото детелината от страст е от желязо в моята ръка.

В стъписания въздух, дето моите алеи се разтварят,
Годините полека ще изчистят моето лице,
Като безкраен кон в една горчива оран.

върни се | съдържание | продължи