На Ив дьо Безе

Аз разпознах в една скала смъртта под формата на измерима празнина; незащитено беше руслото на малките й фигурки под уединението на една смокиня. Никакъв изсечен знак: и утрото отваряше крилете си за ходовете на нощта. И без натякване, олекотен от моя страх от хората, във въздуха копая своя гроб и своето завръщане.

върни се | съдържание | продължи