1.

Дръж моите упътващи ръце, изкачи се по черната стълба, о Предана; димят зрънцата от наслада и градовете са желязо и далечни разговори.

2.

И нашето желание отдръпва мантията топла на морето, преди да плувне в своето сърце.

3.

В люцерната на твоя глас от Тур прогонват птиците пресъхналите грижи.

4.

Когато пясъците набраздени, идващи от бавните обози на земята, станат пътеводни знаци, тогава ще се приближи спокойствието до нашето затворено пространство.

5.

Количеството от фрагменти ме разкъсва. Изправено държи се изтезанието.

6.

Небето вече не е тъй жълто, а слънцето – толкова синьо. Вестява се потайната, дъждовната звезда. О, братко, верен кремъко, пропука се хомотът ти. И смисълът избликна пак от твойте рамене.

7.

Пленен, присъединих се към хода бавен на бръшляна, щурмуващ камъка на вечността.

8.

„Обичам те”, повтаря вятърът на всичко, което е направил да живее. Обичам те, и ти живееш в мен.

върни се | съдържание | продължи