Карло Чипола

хумористични есета

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Трета глава

 

ТЕХНИЧЕСКО ОТСТЪПЛЕНИЕ

 

Карло Чипола

 

Превод от италиански: Нева Мичева

 

Корица на книгата, Издателство ``Колибри``

         По популярност петте принципа на човешката глупост на Чипола се равняват на безбройните закони на Мърфи. С тази разлика, че Карло Чипола (1922-2000) не само е реална личност, но и подкрепя своите насмешливи наблюдения за света с авторитета си на икономист от международна величина. "Алегро ма нон тропо" е термин, с който в музиката се задава "весело, но не прекалено" темпо. Двете хумористични есета, от които е съставена тази книга, са именно такива - весели, но със сериозен, даже драматичен подтекст.

 

         Чипола пише "Ролята на подправките (и в частност на черния пипер) за стопанското развитие през средните векове" и "Принципи на човешката глупост" през 70-те години на ХХ век за най-близките си приятели. Скоро обаче предаваните от ръка на ръка копия така неконтролируемо се размножават, че авторът се вижда принуден да ги публикува официално, преди окончателно да са добили славата на народно творчество. Огромният успех на неговата карикатурна версия на средновековна Европа и на подялбата на хората на балами, умници, разбойници и глупаци оттогава насам е константа. Тук личи защо.

 

 

 

         Тук трябва да уточним понятието за човешка глупост и да дефинираме dramatis persona, главното действащо лице.
         Хората се характеризират с различна степен на склонност към социализация. Има такива, за които всеки досег с другите е болезнена неизбежност. Вместо да общуват с останалите, те буквално ги търпят, както и останалите търпят тях. На другия край на спектъра са личностите, които изобщо не могат да живеят сами и дават мило и драго да си спод?лят времето ако ще с хора, които не уважават. Между тези две крайности се наблюдава голямо разнообразие на състоянията, въпреки че мнозинството се доближава повече към алергичния към самотата тип, отколкото към типа саможивец. В този смисъл Аристотел правилно забелязва, че "човекът е социално животно" - вярността на твърдението му се потвърждава от навика ни да се групираме в рамките на обществото, от преобладаването на женените над неженените, от хвърлянето на луди пари и убиването на ценно време в еднообразни, отегчителни коктейли, от думата "самота", която обикновено тълкуваме отрицателно.
         Все едно дали човек принадлежи към отшелническия или светския тип, рано или късно му се налага да влезе във взаимоотношения с други хора, макар и с различна интензивност. От време на време дори отшелниците срещат някого. Да не говорим, че самото отбягване на останалите е своего рода взаимоотношение с тях. Това, което някой може да направи за отделен човек или цяла група, но не прави, е "алтернативна цена" (тоест пропусната полза, загуба) за въпросните човек или група. Поуката е, че всеки от нас има сметки за оправяне с всеки от останалите. От което и да било свое действие или бездействие всеки от нас извлича полза или загуба и в същото време с него предопределя нечия чужда полза или загуба. Ползите и загубите могат да бъдат нагледно представени в графичен вид и фигура 1 е най-простичкият начин това да стане.
         Графиката се отнася до някоя си абстрактна личност, която ще наречем Сульо. Оста x измерва ползата, която Сульо извлича от действието си. Оста y илюстрира ползата, която действието на Сульо принася на друг или други. Ползата може да бъде положителна, нулева или отрицателна, като отрицателната полза е равносилна на загуба. Оста x измерва положителните ползи на Сульо вдясно от нулевата точка, докато загубите на Сульо са отразени вляво от нея. Оста y, съответно над и под нулевата точка, изразява печалбите и загубите на човека или хората, с които Сульо си има вземане-даване.
         Един хипотетичен пример ще ни помогне да видим как служи фиг. 1: Сульо извършва действие спрямо Пульо. Ако от това действие Сульо извлича полза, а Пульо понася загуба, то трябва да бъде регистрирано някъде из квадрант R на графиката.
         Ползите и загубите могат да бъдат нанесени по оста х или y в долари, франкове или лири, както предпочитате, но към тях трябва да се включат и психическите и емоционалните постижения и удовлетворения, както и психическите и емоционалните сривове. Те са нематериални блага (или злини), които трудно се измерват в обективни параметри. Макар и не докрай, анализът от типа разходи-облаги би могъл да помогне при решаването на този проблем, но не искам да отегчавам читателя с технически детайли - известна неточност може да обърка измерването, но не и същината на въпроса. Едно обаче трябва да бъде ясно. Когато се разглежда действието на Сульо и се определя какви са ползите или загубите, които то предполага за него самия, предвид се взема ценностната система на въпросния Сульо. Когато обаче се конкретизират произтичащите от същото действие ползи или загуби за Пульо, е абсолютно необходимо това да стане според ценностната система на Пульо, не на Сульо. Твърде често се пропуска тази норма на fair play, честната игра, и сума неприятности възникват именно защото не е спазен принципът на цивилизованото държание. Хайде още веднъж да си послужим с банален пример. Сульо фрасва Пульо по главата и от това му става приятно. Сульо може и да твърди, че на Пульо му е харесало да го фраснат. Но най-вероятно Пульо не е на това мнение. Нещо повече, Пульо сигурно смята удара по главата за крайно неприятен инцидент. Дали ударът по главата на Пульо е печалба или загуба за Пульо, трябва да реши Пульо, а не Сульо.

 

 

 

 

---

 

* Откъс от книгата „Алегро (ма;-) нон тропо“, Карло М. Чипола, пр. Нева Мичева, Издателство „Колибри“

 

Издателство ``Колибри``!

 

Електронна публикация на 04. юли 2008 г.
Публикация в кн. „Алегро (ма;-) нон тропо“, Карло Чипола, Изд. „Колибри“, С., 2007 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]