Есан Гул рисува мухи в ръчните часовници. Маха стъкления капак и ги рисува на обратната страна с такъв реализъм, че когато вдигнат китката си, за да погледнат часа, хората по навик правят жест с ръка, за да изплашат насекомото. Есан не знае защо рисува мухи. Само знае, че го отпуска и че сега – най-вече сега – е това, от което се нуждае. Да се отпусне. Работната му маса е разположена до прозореца. Цялата гледка е заета от гладката стена на склада отсреща, на няколко метра от сградата им. Есан Гул напоява с боя четката си със само един косъм и поглежда нагоре, сякаш търси вдъхновение от осветения правоъгълник, който идва от стаята на третия етаж, вдясно, и се отразява на стената на склада. В правоъгълника, както е обичайно в тези часове на нощта, след вечерята, се появява черният силует на съседа от третия вдясно, който пуши. Есан Гул прави малка мазка върху стъклото на часовника. От три месеца годеницата му Аманда го е оставила. Беше през един четвъртък в четири сутринта. Аманда не каза нищо. Стана от леглото и си отиде. Просто така. Есен трябваше да дава показания няколко часа в полицията. Обясни им, че изчезването на Аманда няма нищо общо с нощните набези на обезглавителя, които започнаха да се случват от няколко месеца. Не им каза онова, което подозираше, в края на краищата не са работа на полицията сантименталните проблеми на една двойка: Аманда си беше отишла със своя любовник, който не беше друг, а съседът от трети етаж вдясно. Но Есан Гул не е злопаметен човек. В действителност, няколко дни след като Аманда си беше отишла, съседът от трети вдясно позвъни на вратата му. Есан Гул го покани да влезе. Никой от двамата не спомена Аманда. Съседът от трети вдясно направи поръчка:
- Искам да ми нарисувате муха на ръчния часовник.
Есан поискал да разбере дали поръчката на съседа е умел начин да се приключи с неудобството, което предполагало да се срещат постоянно в асансьора след случилото се. Ясно било, че Аманда беше тази, която беше помолила настоящия си любовник, съседът от третия вдясно, да слезе да направи поръчката. Съседът от трети вдясно слезе пет вечери по-късно, прибра си часовника, и сложи друг подобен на масата.
- Искам да ми нарисуваш една муха и на този часовник.
И това е, което започна да се случва през последните седмици. Мухата, която днес рисува Есан Гул, е петата.
По радиото говорят за петте престъпления, извършени от убиеца.
- ...и Аманда Море, последната жертва, която бе обезглавена, докато приятелят й спял упоен в същото легло, без да разбере.
Есан Гул гаси радиото. Харесват му само музикалните програми. Дава си сметка, че съседът от трети вдясно е загасил светлината. Есан чува стъпки, които слизат по стълбището. Звъни се на вратата. Някой амбулантен търговец, мисли Есан. Съседът от трети вдясно, обезглавителят, натиска звънеца за втори път. Вече е разбрал кой се занимава да му слага часовници с нарисувани мухи в пощенската кутия. Мухи, разположени върху 1:30 часа, върху 2:00, върху 1:00, върху 3:00, часовете, в които според вестниците – съдебните лекари са преценили, че са били обезглавени жертвите. Съседът от трети вдясно, обезглавителят, знае, че авторът на тези анонимни часовници с послание е онзи някой си Есан Гул, с когото никога не е разменил повече от две думи. Знае също, че следващият часовник, който Есан Гул ще сложи в пощенската кутия, ще има муха върху 4:00, часът, в който той, съседът от трети вдясно, уби Аманда Море, последната си жертва. Есан Гул продължава да рисува край прозореца. Не съзнава, че поръчките, които смята, че е получил от съседа от трети вдясно, са продукт на неговото разстроено въображение. Не съзнава, че онова пробуждане сред чаршафи, подгизнали от кръв до неговата обезглавена годеница, го е направило луд. Нито си спомня несвършващите разпити в полицията, чак докато се доказа невинността му. Мисли си за Аманда. Убеден е, че тази муха ще я възхити. Звъни се на вратата за трети път.
---
Витал Ситорес, „Есан Гул рисува мухи в часовниците“, Онова, което премълчават умните деца. Мадрид: Групо Аная, С.А., 2006.
|