[Общ гроб без удостояване]

До последното поле при котловината стига грохналият Шевролет, със своето чергило от брезент, претъпкато с кости, с бели фамилни имена, и зад гробището небесните си разпределят военната плячка, този инертен плод на онези, които са оплаквали същата кръв, същата милост към бездомните.

И е необходимост, една натрапчивост, почти болнава, да избереш душата на подхвърлените деца, да я смесиш с бира и да пиеш, пиеш хладкия нектар чак до последното дефиле, това, което съдържа всички часове, откраднати от живота.

върни се | съдържание | продължи