В най-уязвимия наш център се натрупва смисълът и смъртта, едно разединено примирие, което ни води до разпръснатото, като да има в поражението материали, възправени срещу същата настойчивост на нагласяването.

Ние сме сласт на тръстика и счупена дума, една отомка от кост, която се откъсва от своето замълчаване.

върни се | съдържание | продължи