С нищо не ви задължава скръбта ми, този зловещ палимсест от знаци. Оттук мина мошеникът и мъжкараната, неделимото, мина дактилната сянка, болезнената лента и над каменните плочи, мъхът порасна мъртъв, не мним.

Оттук мина времето със своите завършеци и беше горчиво да се изброди променливото, като натовари паметта с една неиздадена книга с угнетения, една стара тетрадка със страдания.

върни се | съдържание | продължи