[Каса де лос Алда, 1 август 1936]

След толкова руина пред нас, след толкова изоставяне на врати, ненавиждат къпиновия храст невежите, индулгенцията на ключове; ненавиждат драскотината по мозаечните парченца, недодялаността на сандъците; и на гърба на шепота си отварят пътя.

Без покой, нито предимство в пътуването, няма нищо, където да пазим пустотата.

върни се | съдържание | продължи