[Айербе, септември 1936]

Страхът приема вярвания във всекидневното, в затворената ръка пред ръмежа, от спешността на гръдта в името на бащата.

Още не се забелязва липсата, ранната възраст на наклоните, траурът на трафиканта и маската на този, който очаква ден с мъгла, знак на бакъри.

На разсъмване изгубихме детството, с много плач по подметките.

върни се | съдържание | продължи