Там, в дъното, дебне смъртта, но не се страхувайте. Вземете часовника с една ръка, хванете с два пръста копчето за навиване и полека го завъртете. Сега започва да тече нов срок, дърветата се разлистват, лодките се втурват в регати, времето, подобно на ветрило, бавно се изпълва от само себе си и от него се появяват въздухът, бризовете по земята, сянката на жена, ароматът на хляба.
         Какво още искате, какво още ви трябва? Закопчайте го бързо на китката си, оставете го да тупти свободно, подражавайте му жадно. Страхът покрива с ръжда зъбните колела, всичко, което е можело да бъде постигнато и е било забравено, разяжда вените на часовника, гангренира хладната кръв на малките му рубини. А там, в дъното, ни дебне смъртта, ако не се затичаме и не я изпреварим и не разберем, че вече няма значение.