Дарио Фо

драматуртия

Литературен клуб | страницата на автора | нобелисти

 

ИЗ „МАЛЪК ТРАКТАТ ПО АКТЬОРСКО ИЗКУСТВО“

 

Дарио Фо

 

Превод от италиански: Огнян Стамболиев

 

 

         Дарио Фо не се нуждае от представяне. Прекрасните му комедии отдавна се играят и в България, но книгата му "Малък трактат по актьорско изкуство", издадена благодарение на усилията на неговата съпруга, актрисата Франка Раме, по бележки от лекциите му, все още не е преведена у нас. (О. СТ.)

 

КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ

 

         Един ден, не знам по какъв повод, Кармело Бене възкликна: "Комедия дел арте ли? Хайде да бъдем сериозни. Тя никога не е съществувала!..." С познатия си вкус към хиперболите и парадоксите Кармело Бене сложи пръст в раната... И забрави да завърши фразата, т.е. да каже: "Никога не е съществувала, както твърдяха досега"

 

 

ХУГЕНОТИ И... ТЕРОРИСТИ

 

         Мнозина считат, че актьорите от комедия дел арте са едва ли не невежи любители, без всякаква подготовка и култура, лекомислени хора, които живеят празно, ден за ден.
         Да, сигурно е имало и такива. Ако се обърнем към историята на театъра - съществували са доста треторазредни трупи дори и в големите културни центрове. Но истинската комедия дел арте пресъществувала цели три столетия в Западна Европа, е била представена от много добре обучени изпълнители, с висок вкус и култура. В тази връзка бих искал да разкажа една интересна и поучителна историйка. Публикувана е от Вито Пандолфи в неговата знаменита "Хроника на комедия дел арте". Това е автентичен спомен, записан от перото на един от първите артисти от прочутата италианска трупа "Джелозо"/ Ревнивец/. Анри Трети, кралят на Франция, минавал веднъж през Венеция, където видял представление на тези блестящи актьори. Върнал се в Париж и веднага поръчал чрез венецианския посланик там да му бъде изпратена на гастрол въпросната трупа. Дожът на Венецианската република сам организирал турнето, като за тази цел командировали цял керван от много товарни коли и файтони. Пътуващата трупа успяла да премине благополучно през Алпите и да стигне до Лион. Оттам актьорите трябвало да изминат около 500 км до Париж. Но по средата на пътя се случило нещо непредвидено. Банда хугеноти /протестанти/ спрели и задържали кервана от коли с цялата трупа.
         Вие сигурно знаете какви конфликти са съществували през средата на 14 век във Франция - католиците, свързани с Рим, са воювали с френските протестанти. Имало дори кръвопролития /да си спомним прочутата Вартоломеева нощ, през която хугенотите били изклани/. И така, малко след този геноцид, банда хугеноти се опитала да шантажира краля и да организира този удар - днес бихме го нарекли терористичен, да отвлече цяла театрална трупа! И веднага изпратили писмо до краля: "Ако искате да ви освободим артистите, освободете всички наши затворени братя-хугеноти от цяла Франция, заплатете ни 10 000 златни и 50 000 сребърни флорина, в противен случай ще получите само част от вашите актьори, т.е. само главите им!"...
         След петнадесет дни напрегнати преговори, всички затворници хугеноти били освободени, парите предадени, а актьорите продължили своя път за Париж. Хроникьор от епохата съобщава: "Ако трябваше да пожертва един премиер- министър, четири консула и трима маршали на Франция, Анри Трети сигурно нямаше да се поколебае и веднага щеше да ги остави на хугенотите да ги обезглавят. След това щеше да им организира пищно погребение! Но в случая е ставало дума за едно блестящо представление, за една гала, която френският монах е подготвял, за да се покаже пред доста чуждестранни гости. Бил обявил това представление като "галата на века". Затова не искал да покаже торба с отрязани актьорски глави... Наистина, възможно ли е днес един актьор да бъде толкова високо оценен? Може би: нали актьор беше доскоро президент на Щатите...
         В тази история има още нещо. Изабела Андреини, една от звездите на "Джелозо", била бременна в осмия месец, абортирала и починала. Погребението й в Париж, според хрониките, било достойно за една кралица. След отрупания с най-скъпи цветя ковчег вървели принцове, поети, художници, дипломати и огромно множество от граждани. Трябва да споменем, че Изабела Андреини била толкова призната и прочута, че приживе я приели като единствена жена и артистка в четири европейски академии! Не само заради изключителния й драматичен талант, но и заради несъмнената й поетическа дарба. Но тя не била единствената културна личност в италианската комедия дел арте. Сред актьорите по това време имало немалко талантливи литератори, автори на текстове за сцена. Не бива да забравяме, че от театър са се интересували и големите личности на епохата: Галилео Галилей, Ариосто, Микеланджело, Рафаело, известният архитект Палавичини...

 

 

"АКТЬОРЪТ ДА ПУКНЕ!..."

 

         Трябва да отбележим, че ако някои независими трупи са се радвали на признание и успех, други са зависили изцяло от благоволението на господарите-меценати. Много актьори и музиканти са били нещо като "лична собственост" на принцовете и херцозите, които са се разпореждали с техните съдби, както днес се разпореждат със съдбите на футболистите някои клубове и асоциации. Но за ритнитопковците все пак, не бива толкова да жалим - тях ги позлатяват! - докато актьорите винаги са били зле платени и недостатъчно уважавани....
         Само че тогава нравите са били още по-груби от сегашните. Например, ако актьор от двора на Медичите е дръзнал да откаже ангажимент, роля, изпращали са го за неопределено време в затвора! Представяте ли си?! Заради отказана роля - в затвора! Където можел дори да умре, тъй като затворите в миналото са били много страшни.
         По този повод си спомних историята на Тесари, която прочетох в една стара книга. Когато чел за изключителния талант на този стар актьор от трупата на херцога на Мантуа /да си спомним "Риголето"!/, френският крал поискал да му изпратят Тесари в Париж. Но въпросният комедиант бил тежко болен. Въпреки това кралят наредил да го изправят на крака и да го подготвят за път. Лекарят напразно се опитвал да осуети този луд проект. Казал на херцога: "Този нещастник е смъртно болен и може да предаде Богу дух по време на пътуването!..." А херцогът му отвърнал: "Не мога да откажа тази услуга на краля на Франция. Дори да пукне актьорът трябва да стигне до Париж!". Със силна треска старият Тесари тръгнал на път и при Сан Бернардино издъхнал. Победила куртуазията. Кралят на Франция бил доста впечатлен от жеста на своя васал, херцога на Мантуа, струващ колкото живота на един голям актьор.

Електронна публикация на 03. май 2006 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]