Мари-Лор Делорм

портрети

Литературен клуб | страницата на автора | нобелисти

 

Модиано - затворник на душевния Париж

 

Мари-Лор Делорм

 

Превод от френски: Анита Николова

 

 

 

         Докато четат романите му, читателите на Патрик Модиано се разхождат из улиците на Париж, които са населени с призраци от миналото. Този понеделник – 19 януари – по време на среща с автора, организирана в Националния театър, парижаните отдават почит на човека, който пише за града им, а Катрин Деньов и Сами Фрей четат откъси от негови произведения. В началото препълнената зала го аплодира за получената Нобелова награда за литература през 2014 година. Кметът на Париж Ан Идалго обявява, че улица в 18-ти район (бул. „Орнано” № 41, до Порт Клинянкур) ще бъде кръстена на неговата героиня Дора Брюдер – шестнадесетгодишно момиче, загинало в Аустерлиц, което Модиано прави главна героиня в два от най-хубавите си романи. Това е „в близост до мястото, където е живяла с родителите си”. Корица на книгата

 

 

         За Модиано Париж е в центъра на литературата

 

         Директорът на „Франс Кюлтюр” Оливие Поавр д’Авоар добавя, че „за Модиано Париж е в центъра на литературата”. Водещият споделя, че се е наслаждавал да търси площад „Шатле” в романите на Модиано и е намерил името на кафене на същия този площад, което в действителност е измислено от писателя. „В Париж съм се губил по време на пътуване или вървене. Просто сте се унесли по някои улици и кръстовища” – уклончиво обяснява Патрик Модиано, като спира, подхваща ново изречение, но винаги се придържа към основната идея. Докато чакахме Сами Фрей да прочете откъс от „В кафенето на изгубената младост”, осъзнах, че съм го написал във връзка със спомените ми от детството. Често моите родители не бяха у дома и за мен се грижеше студентка от Художествената академия. Водеше ме в някои необичайни кафенета за годините 1953-1954, където се срещаше с приятели”.
         Според Модиано „той е затворник на душевния Париж – този, който е оставил следа у вас още като дете. Но не става дума за носталгия. Съвременният Париж не прилича на онзи, в който сте преживели първите вълнения след раждането си. Времената взаимно се проясняват. Париж на смутните времена продължава да ме вдъхновява”. Патрик Модиано приключва вечерта в своя чест изключително скромно и с благодарност към присъстващите.

 

         ...

 

         Кой писател най-добре е откроявал различните периоди от нашия живот? Можем да си припомняме как очаквахме всеки един от романите му, да си представяме слабия силует, обикалящ парижките улици, отново да чуем гласа му от предаването „Апострофи”. Той ни принадлежи. Патрик Модиано е единственият съвременен френски писател, когото можем да сравним с жив мит. Едновременно е и романист, и герой. Заедно с „Дора Брюдер” (тийнейджърка от еврейски произход, избягала в Париж, депортирана в Аустерлиц през 1942 година) и „Кучешко потекло” (автобиография, съсредоточена върху първите му двадесет години, която припомня, че никой не избира родителите си) е написал най-малко две стойностни книги. Патрик Модиано създава творчество на базата на припомняния, отгласи, повторения. Неговите теми (паметта и идентичността), времето (окупацията), местата (улиците на Париж), сянката му (по-малкият му брат Руди, починал на десет години) създават необикновен призрачен театър.
         Творчеството му е политическо. В действителност чрез стила то устоява на врявата около него, устоява чрез придадената значимост на паметта, на принудителната смяна, устоява чрез вкуса към тишината, търсенето на известността, чрез мястото, отредено на тайнствените хора и на едно питащо общество. Творчеството му се вписва в дълъг период, вместо да черпи вдъхновение от духа на времето. Антоан Галимар – директор на издателство „Галимар” – познава Патрик Модиано още от самото начало: „Той е поетично настроен към света, остава извън всяко училище, предан е на Кьоно и Сименон. Думите на другия го интересуват повече, отколкото собствената му мисъл. Чувствителен е към преходността на хората и нещата. Обича тайната заради самото й разкриване и момента, в който тя разкрива онова, което я е прикривало”.
         Всеки почитател на Патрик Модиано има свое любимо произведение. За Изабел Аджани това е филмът „Бон Воаяж” на Жан-Пол Рапено, чийто сценарий е написан съвместно с Патрик Модиано. „Не харесвам съвременните автори. Книгите на Патрик Модиано винаги са в линията да търсят изгубеното време, заличената памет, забравеното минало”. Не трябва да показваме истината – тя сама излиза наяве, саморазкрива се, а най-важното не е да я намерим, а да я търсим, тъй като същественото е в спомена, в това да се досещаме и да забелязваме, че историята понякога е въпрос на повече или по-малко точни впечатления, отколкото повече или по-малко проверени факти. Обичах да се губя в паметта на персонажите от „Улица „Тъмните магазинчета” – амнезията, търсенето на идентичност, познатите лица, измамните надежди и откриването на надеждата на места и пространство, в което всичко започва и може да започне. Модиано е прекрасна машина за писане, която издига времето, подобно на часовников механизъм, за да разбереш колко е бил часът, колко е и колко ще бъде...”

 

 

         Историите му достигат до истинския живот

 

         Дали родителите му щяха да го намерят, ако се беше изгубил? Баща евреин, мошеник, забъркал се в тъмни сделки и майка фламандка, актриса, търсеща си роли. Малкият му брат Руди е единственият му истински близък човек. През 1957 година на десетгодишна възраст той умира от левкемия. От единадесетгодишен за по-големия брат Модиано започва животът на пансионите, бягствата, измъкването от трудни ситуации, прекъснатите връзки със семейството. Високото момче би могло да свърши зле, тъй като не се грижи за себе си още от детството. Виждаме го една вечер през 1967 година, когато по кожата му ясно личат следите, оставени от болката. „Заплахата, която тежеше над мен през всички тези години, ме принуждаваше непрекъснато да бъда нащрек. Тя бе разпръсната из въздуха на Париж. Отдалечих се, преди прояденият мост да рухне. Време беше.” („Кучешко потекло”).
         Романистът Реймон Кьоно го въвежда в издателския бизнес. Патрик Модиано става известен автор още през 1968 година благодарение на романа „Площад „Етоал”. Тогава е на 23 години. Творчеството му се разгръща пред нас със своите празнини и бели пространства. Той е писател от класа, защото не пише, за да каже какво е научил, а за да каже какво не е разбрал. Историите му приличат на тези от реалния живот. Събират шумове, усещания, екове. Писането на Патрик Модиано е много внимателно обърнато към живота.
         Той е един от първите, сблъскал се с проблема за френската окупация в романите си. Френският социолог Сара Гийнсбург (родена през 1976 година), автор на „Лагери в Париж” заедно с Жан-Мари Дрейфус, припомня: „За всеки изследовател, който като мен се интересува от паметта и местата на Шоах в Париж, творчеството на Патрик Модиано е странно позоваване. Той се опитва да опише миналото като историк, като винаги създава нови пространства на незнанието, които провокират въпроси, и понякога ги оставя пусти. Творчеството на Модиано прави точно обратното. То дава живот на измислени места и така достига до друга форма на истината, която от научна гледна точка никога не би могла да съществува в повествователна форма. През 2000 година, когато започнах да работя върху някои забравени места на Шоах в Париж – лагерите в Левитан (10-ти район), Басано (8-ми район) и Аустерлиц (13-ти район), където на интернираните евреи от Дранси бяха насилствено разпределени предмети и мебели, откраднати от близо 40 000 апартамента, обитавани от други евреи в столицата, прочетох „Дора Брюдер”. Свършеното от Модиано ми помогна за систематизираното проучване идентичността на близо 800 интернирани. Днес изследванията на историята на Шоах, върху които се работи от няколко години насам във Франция, са свързани с неговите романи. За скорошната Нобелова награда има заслуга важността на темата за окупацията в Париж, дори отвъд Зимния колодрум1 или музея „Златната палма”. Началото на преследването на евреите не е подминало нито един район или парижки квартал. От тази гледна точка работите на историците и творбите на Модиано се допълват”.

 

 

         Романист на отсъствието и самотата

 

         Описват го като скромен и неспокоен. Патрик Модиано е висок 1.98, не иска да бъде разпознаван на улицата и често си служи с ръцете, за да се изразява. „Само брат ми, съпругата и дъщерите ми са реални” – пише той в предговора към изданието „Романи”2. Антоан Галимар отбелязва: „Те са санитарният му кордон, тъй като го свързват с реалността. Той наблюдава останалата част от света през призмата на вътрешната картография. Социалната йерархия не го интересува”. Патрик Модиано е роден през 1945 година. Той пише „Дора Брюдер” по повод на мъртъв участник в концлагера в Дахау през март 1945 година, оттогава е и разстърсващото изречение: „Други като него точно преди раждането ми, бяха понесли всички болки, за да можем ние да изпитваме единствено тъга”. Стилът на Модиано произлиза именно от това. Маниерът му е да разказва детството си на малко обичано дете и задълженията му на писател по отношение анонимността на историята. Той не успява да плати дълга си на тези, които са го преследвали и не престава да разкрива забравените неща от епохата.
         Методическо, меланхолично и лаконично творчество. Но да не се лъжем. Това, което задържа вниманието в неговите романи, идва именно от Париж и от времето на окупацията. Той е романист на отсъствието и самотата. „Дора Брюдер” започва с желание за търсене. Търси, тропа по вратите, пита, а нас продължават да ни обземат тайнствени подозрения. Патрик Модиано ще напише на Робер Галимар по повод на идването му в издателството, че „когато сънят заприлича на реалността, ни е трудно да му повярваме”. Творчеството му свидетелства за състояние на отслабване на жизнените сили спрямо протичането на нещата. Щастието и нещастието не приличат на категории, изпълнени със страх. Патрик Модиано се интересува от средното положение. А животът толкова много прилича на плаващи трупи, отнесени от движението на вълните.

 

 

 

---

 

1 Място, на което масово са арестували евреи – б. пр. [горе]
2 Издание на „Галимар”, което под общото наименование „Романи” включва десет негови произведения – б. пр. [горе]

 

 

 

Преводът е направен по: Le Journal du Dimanche

 

Електронна публикация на 07. юни 2016 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]