Дървета край потока свеждат се в поклон,
a малката ми лодка на котва се люлее.
Денят е само да мечтаеш в полусън
и слушаш дрозда гърлено да пее.
Мелодията от гърдите му кърви
сред шепота на речните треви.

Вълни не къдрят тихия вир,
щом въдицата дръзка метна,
светли и леки, със спорта помирени,
облаците огледални се изнизват бавно.
Небето сипе синя благодат,
и на света c простора съм богат.

Щука скача, слънчева дъга,
дребни рибки бляскаво се стрелкат.
Лек, внезапен бриз приливът довя -
веслото ми във въздуха застина,
a нощта се спусна да се бори за брега.

върни се | съдържание | продължи