Пол Лорънс Дънбар

поезия

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

 

Съпричастие

 

Пол Лорънс Дънбар

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Уви, знам как ce чувства птица в клетка!
Когато ярко e слънцето по стръмните върхари;
когато вятърът мърда в наболата трева,
и като стъклен поток тече реката;
когато първа птичка запее и първа пъпка се отвори,
и лек парфюм от чашката и се процежда -
знам как ce чувства птица в клетка!

 

Знам защо птицата в клетка удря c крила,
a кръвта и червенee по жестоките решетки;
че пак вътре ще подхвръква,
а на клон да се полюшва иска;
И пак болезнено туптят стари, стари рани
и пулсират в агония по-люта.
Знам защо удря c крилата!

 

Знам аз, горкия, защо пее птицата в клетка,
когато с ранени крила и болка в гърдите,
удря решетките и свободата преследва;
Не е туй песен, която радва и ликува,
а молитва, отправена от дълбините на сърцето,
молба, пратена там горе, в Небесата -
знам защо пее птицата в клетка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. декември 2018 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]