отново на моя възхвалител, предварително

И ти сега си осемнайсет години по-стар,
и несъмнено ще кажеш почти същите думи
с различен авторитет. Променил съм се,
но не толкова, колкото света.
Мислех, че съм се примирил с всички неволи,
но това вече не е истина. A днес яростта
е изчерпала изключителното спокойствие,
което някога исках да изтъкнеш, че притежавам.
Откакто замина почти не сме разговаряли,
и ще разбера, ако сега чувстваш
че не си човекът за тази работа. По онова време
единствено ти знаеше, че имам
неизлечима болест. Е, тoва вече
не може да се скрие. Препъвам се, падам,
треперя и се лигавя, но ежедневният ужас на историята
засенчва всичките ми болежки. Какво са те
в сравнение с геноциди и демагогия?
Този път на погребението ще има по-малко хора,
няколко внуци, вероятно, може би даже няколко
други хора, прочели няколко мои стиха.
Кажи им, че наистина мислех, че ще умра на шейсет,
в разцвета си, влюбен в тайнството и думите му,
човек, опитал да се вслуша във вътрешния си глас.
Бях искрен, когато пожелах да кажеш това. Тогава
срещнах жена, която избра да се омъжи за мен, мъж
ненадежден, егоист, който каза, че ще ѝ отдели пет години.
Кажи им, че тя беше тази, която се спазари
за десет, после за петнайсет, и ще издържи още.
Кажи им, че всички се нуждаем от убедителен адвокат
да осуети предстоящите сърдечни катаклизми.
Ако тогава последват сълзи, знай, че си проникнал
там, където мисълта за мен е отприщила
мисли за техни пропуснати шансове,
за неизживяно щастие. Успокой гласа си и кажи,
че дори да сме познали отчаянието, възможно е
с малко късмет и малко любов да поскитаме,
понякога щастливо, в опустошеното и сияйно настояще.
И приключвай, защото цялата истина,
както се опитах да кажа и преди,
не е необходима на никого.

върни се | съдържание | продължи