Шпътим Елези

езикознание

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ЕЗИКЪТ НА РАП МУЗИКАТА

 

(влиянието на английския върху албанския посредством рап музиката)

 

Шпътим Елези,
Прищински университет “Хасан Прищина”1

 

Превод от албански език: Антон Панчев

 

 

         Певците са говорещи индивиди, докато пеенето представлява един специален акт на комуникация. Като говорещи индивиди, певците често се радват на голяма популярност в обществото точно по причина на специалния начин на комуникация, която осъществяват с хората, с публиката. Затова, рапът е някакъв вид говорене, което се съпровожда с музикален ритъм. Тази комуникация, не бидейки само вербална, влияе повече от който и да е друг вид езикова комуникация. Посредством този особен начин на пеене/на говорене, един индивид се опитва да създаде типа на човека, с когото ще се идентифицира. Следователно, той създава един определен образ в обществото, и изпълнителите на рап музиката имат свой особен образ. Този техен образ, базиран на социолингвистичната концепция върху образа на говорещия индивид (Hudson 2002), не се характеризира само от облеклото и от другите видими поведения – начинът как върви и как стои, положението на другите части на тялото (напр. косата) и др., без да се споменават тук и другите невербални поведения (жестовете, езикът на тялото), но и езикът като средство за комуникация. По-конкретно, думите и начинът на тяхното говорене ни разказват същото нещо, т.е. идентифицират индивида като част от една определена обществена група, която в нашия случай е групата на изпълнителите на рап музика.
         Групата на изпълнителите на рап и хип-хоп музиката, както и на другите модерни течения (R’n’B, поп, рок и др.), основно е съставена от младежи, най-вече младежи от градските среди, а младежите, бидейки по-отворени спрямо новото, са по-засегнати от заемките, отколкото всички други обществени възрастови групи. Така, включвайки и наименованията на другите музикални жанрове, като: pop, R’n’B, рок (rock), блус, fanki (фънки), рокендрол (rock-and-roll), техно, джаз, хауз и др., някои от англицизмите, свързани пряко или не с този вид музика, които са намерили много широка и честа употреба в текстовете на песните на музиката rep (rap) и hip-hop, са като тези, илюстрирани тук: bajbaj, bejbi (baby), beksteixh (backstage), big, bikini, bit, bizi (busy), bos (boss), bum, dis (diss), disirat, disko, DJ (dixhej, dixheist), emejzing (amazing), fan-s, fit (feat), flesh/fllesh (flleshat), fresh, fri, full, fullirat, hit, hot, in, jes (yes), kesh, king, klab/kllab (club), killer, kull (cool), lajv/llajv (live), lider, luk/lluk (look), maneken-e, mejkap, menaxher, mikser, mis, mister, nais (nice), okej, pab/pub, parti (party), rokstar, seksi, singell, spot, stajlling (styling), star, start, sponsor (sponsorizoj, sponsorizim, sponsorues, i sponsorizuar), suit (sweet), supersuit, superstar, shou (show), Show Fest, shoubiz (showbiz), shougerl, shoumen, (me) tfillit, Top Fest, topliste, trendi, trip, VIP, videklip (videoclip), videospot и др. Но, от друга страна, някои от тези англицизми са създали своите лексикални полета посредством езиковите хибриди, създавайки нови лексикални единици в албанския език. Например: на основата на думата rep е създадена една поредица думи от други производни думи, като: reper, repist, repoj, repovat, repture. Следователно, към корена на думата с произход от английския rep е добавена албанската наставка -er, за да се формира съществителното reper (rep + -er) = reper). Така, тъй като коренът е с произход от английския, а словообразуващият формант е от албанския, думата reper, както и думите rep-ist, rep-o-j, rep-ovat, rep-ture са езикови хибриди. Такива са и следните думи, като: kull-er, kuller-ke, kuller-izem; hip-hop-ist, rok-er, full-irat, dis-irat и др. Когато това се случва ежедневно и по-често, излиза като следствие, че думи и други езикови елементи да се радват на някакво постепенно разпространение, първоначално сред социалната група към която принадлежат определени певци, а след това линията на разпространение преминава отвъд тези кръгове, засягайки чувствително и по-широки социални кръгове от хора, които отново са основно младежи.
         Тук една особена роля играят, без съмнение, електронните медии, като радиото, телевизията и интернетът, влиянието на които е изключително голямо сред публиката. Бидейки във всекидневни контакти с тях, хората се повлияват по-бързо от текста на песента, която съдържа повече или по-малко англицизми. Просто, тези средства, изпълнявайки важна обществена роля, служат и като проводни канали на тези езикови елементи от говорещия към приемащия.
         Лексиката и произношението са двата езикови елемента, които идентифицират най-добре социалната група. Затова не е случайно, че рапърите в текстовете на своите песни, освен жаргона, използват толкова много английски думи и изрази, които ги произнасят с английско произношение. Това води до склонността на албанските рапъри да се идентифицират с голямата група на американските рапъри, откъдето е произходът или където се култивира най-много този вид музика. В тези обстоятелства, изглежда ясно, че тяхната тенденция е да ги имитират в облеклото, в стила, в стойката, в прическата, в движението, в езика на тялото и с това и в езика, именно заемайки директно думи от английския посредством текстовете на песните на английски. Това е толкова повече възможно, когато се знае, че сред тези певци билингвизмът е обичаен. Оттук, бидейки основно билингви и в преки и непрекъснати контакти с английските текстове на музиката рап, както и познавайки така двете езикови (лексикални) системи, албанските рапъри са склонни да ги смесват умишлено. Тук е и зараждането на тези думи, които вече са станали съставна част от лексиката на текстовете на техните песни, следователно на лексиката на тази социална група и, още повече, вече много думи, дошли посредством рап музиката, се използват сред нас и от други възрасти и групи, които говорят албански. Използвайки електронните медии, като канали за проникване, английската дума преминава в тези степени: текстописец – интерпретатор – редовен употребяващ. Този последният, често без да съзнава каква е думата, или и съзнателно, я взима готова, за да я направи, съзнателно или безсъзнателно, част от своя обичаен речник. Следователно, влияе и при другите говорещи, за да й даде така по-широко разпространение.
         В тази рамка, един важен въпрос представлява и езиковото редуване между два различни кода (езици), което в социолингвистичната литература се нарича смесване на кодове по време на езиковата продукция в процеса на писане или говорене. Смесването на кодове, което е неизбежна последица от билингвизма или мултилингвизма, може да се направи няколко пъти в един текст на песни от текстописците/певците билингви. Според Richard Hudson, „за да постигне точният ефект, говорещите уравновесяват два езика един с друг в някакъв вид езикови коктейли – малко думи от единия език, след това малко думи от другия, след това се връщат при първия с няколко думи повече и така подред”. Такива езикови смесвания срещаме в много текстове от музиката рап, по време на производството на които се редуват думи от албанския с думи от английския, например, един албански глагол се следва от едно английско прилагателно. Например: je kull („як” си), dukesh hot (изглеждаш „горещо”); едно албанско наречие от едно английско наречие, като: shume najs (много „готино”) и др.., или едно изречение на албански от едно изречение на английски: po kur keqyr ku po jeton thote: I’m living in hell (“когато гледам къде живее, казва: Аз живея в ада”), Ti je vec I wanna be..! (“Ти си само Аз искам да бъда…”); но има случаи, когато и един цял рефрен на английски е вкаран в един албански текст. Само че, смесването на кодове тук не става в процеса на речта (интерпретацията), както се случва обичайно в такива ситуации, тъй като текстовете на песните са не говорим вариант на езика, а писмен вариант на езика, който се произвежда известно време преди момента на говорене. Това ще рече, че смесването на кодовете в един текст на определена песен се извършва по умишлен начин от самите текстописци на песните, които в повечето случаи са и техните интерпретатори, съответно говорещи на тези неписани езикови коктейли. Тук се изключват случаите, когато интерпретацията е жива на сцената, по време на която рапърът може да създава там такива езикови мишмаши. В двата случая, говорещият индивид, който може да бъде текстописец или интерпретатор, по различни причини ще бъде притиснат да използва един английски израз или дума, или да смесва кодовете. И в този случай, тези, които заемат, правейки смесване на кодовете, без съмнение, са билингви, защото те, познавайки думата или израза на английски, я вкарват в техните текстове на албанските песни, за да ги предадат след това посредством комуникационните канали на публиката.
         Рапърът, който е създател на езика, като даващ информация, прави лексикален избор от английския по умишлен начин, мотивиран от различни езикови фактори, преди всичко неезикови (обществени, културни и др.) от които споменаваме следните:
         а) Една от причините за заемането от английския в албанския и в тази област, е престижът и статусът, който има единият език спрямо другия. Въз основа на идеята на Leonard Bloomfield (Цитирано според Nuhiu 1990: 25), че във всички случаи езикът с по-нисък статус заема много от езика с по-висок статус, става ясно, че едно такова отношение има и между албанския и английския език и в сферата на модерната музика. Тук, отношението подчинен – доминиращ език поставя в подчинено положение албанския език спрямо английския по ясно разбираеми причини, една от която е, че днес английският е културният език, който се радва на висок престиж в света, получавайки вече и статута на глобален език, докато, от друга страна, се знае, че тези жанрове днес в света се култивират най-много на този език, дори някои от тях са се родили в Америка или в Англия. В този контекст, нещо подобно се случва и с отношението подчинена група – привилегирована група. Членове на първата група са албанските рапъри, които за модел имат американските рапъри, които принадлежат към привилегированата група. Естествено, първите се влияят от вторите, освен всичко друго, и в езика. Затова, пеейки на подчинен език, който в този случай е албанският, певците от подчинената група, за да бъдат в крак с тенденциите на американския рап, култивиран от привилегированата група, ‘украсяват’ текстовете на своите песни с думи от доминиращия език, какъвто е английският. Тук имаме работа с думи от английския, които идват под натиска на един вид от т.нар. културно завладяване. Е, в тези случаи, скоростта на подчинението е относително голяма, тъй като музикалната култура на ‘културния завоевател’ е доминираща спрямо местната култура. Следователно, тя влияе значително върху това местните носители на езика да вземат езикови елементи, особено лексикални, които вече са значителни навсякъде в сферата на албанската музика като цяло и в жанра на музиката рап в частност.
         б) Една друга причина е психологическият фактор: просто да се изяви, защото използвайки една дума от даващия език в заемащия език, той претендира да бъде, поне за момент, местен носител на езика със социални характеристики, които го свързват със стереотипа: просто да бъде моден, известен, подобен на американските рапъри. Това го показва и склонността, която имат те да се самоназовават с артистични имена според модела на английския език, като: MC Kresha, Capital T, Kaos, Skillz, Dj Blunt, West Side Family, Big Mama и др.
         в) Един друг фактор е социалният, смесен отново с психологичния: за да се изрази понякога това, което на майчиния език не може да се изрази. Тук става дума особено за използването на думи с лошо значение, обиди и т.нар. ‘мръсни думи’, които, като цяло, тъй като са чужди (английски), са предразположени да се използват с по-малко задръжки от текстописците/рапърите на майчиния език. Сигурно, тези думи се използват с целта, че това каквото се претендира се казва, да се каже без задръжки и без да се почувства зле, защото като не са албански думи, първо, те не се разбират от всички и, второ, техните ползватели не чувстват съжаление защо ‘злоупотребяват’ с лексикални елементи от чуждия език. В същото време, носителят на езика опитва да се скрие зад тях, тъй като е позната склонността, която имат носителите на езика да обиждат и ругаят на чужди езици. Такива думи, като: bic (bitch), fak (fuck) и др., не са редки, чувайки се доста от устата на тези носители на албанския език.
         г) Една друга причина е и стилистичният и метричният фактор, особено по въпроса за римите и ритмите, тъй като използвайки една дума или израз на английски език в един албански текст, метричното съгласуване (рими и ритми) се осъществява по-лесно. Просто, на тези носители на езика чуждите думи им служат като готови стилеми.
         д) Друга причина е, че просто не съществува някоя необходима подходяща дума в майчиния език, за да запълни мястото на една английска дума в един определен езиков контекст. В тези случаи, въпреки че чуждата дума може да се разглежда с неудоволствие, е невъзможно тя да не се използва точно по причина на нуждата, която чувства носителят на езика, за да я използва, тъй като не я намира в албанския, а от друга страна, не се мъчи да създаде една дума на нейно място със същия смисъл, но и да прави опити, едно такова нещо обикновено е осъдено да се провали.
         е) Рапърите пеят на жаргона на една тясна социална група, съответно на този на младежите в Прищина, оттам, използвайки един такъв езиков вариант, те не показват някакво повишено старание за употреба на англицизми в текстовете на техните песни. Накрая, този вариант те го използват и във всекидневната комуникация. Затова и употребата на многото английски думи е свързана именно с този вариант и тяхната нестарателност. Самата многобройна употреба на обидни и мръсни думи показва доколко те са старателни и в работата на използването на думи от английския.
         Обаче, степента на приемане или на интеграция на чуждата дума в заемащия език, се измерва с времето, когато е започнала да се използва тя, с географското разпределение, което има думата днес, с фонетичното, фонологичното и граматичното съгласуване, както и с лексикалното поле, което е създала тя в заемащия език. Естествено, тук не става дума за заемки, по-стари от две десетилетия, защото рап музиката започна да се култивира в нашата страна приблизително в началото на 90-те години на ХХ век, когато и започна по-голямото и интензивно проникване на англицизмите в албанския език, като последица от отварянето и свободната комуникация на албанското общество със западния свят. С цялата голяма употреба, която имат в албанския, тези англицизми са далеч от стадия на интеграция, което означава, че те не могат да се нарекат изобщо заемки; повечето от тях са в първата фаза на трансфер, което ще рече, че те се чувстват напълно като чужди думи, защото имат чужди фонеми и чуждо деление на фонемите и необичайно място на ударението, докато само малко от тях са във втората фаза на езиковата интерференция, което означава, че са заети думи, но все още не се знае тяхната съдба, дали ще преминат в третата фаза на пълна интеграция в заемащия език или не, защото, въпреки че са малко по-интегрирани отколкото чуждите думи, те все още съдържат чужди фонетични елементи (Nuhiu 1990: 15). Затова, първо, макар че тези англицизми са успели да постигнат относително голямо географско разпространение и голяма употреба в неформалната комуникация, а понякога и във формалната комуникация, много от тях не са успели да създадат богати лексикални полета, дори някои от тях продължават да се използват само като чуждици и като заемки. Това означава, че степента на тяхното приемане е малка и повечето от тези англицизми са предназначени да останат само в ограничената лексика на говоримия език в тази област. Докато някои други неизбежно ще влезнат и в стандартния език, особено тези, които означават музикалните жанрове, следователно тези, които означават членовете, които принадлежат към тези музикални жанрове и някоя друга дума, употребата на която още сега се радва на широко разпространение, създавайки вече, според законите на албанския, както видяхме по-горе, своя лексикална област (rep, repoj, reper) и своя парадигма (reperi, reperit, reperin, repereve/reperave). И точно по причина на чуждите асоциации, които те носят, различавайки се по произношение, по морфология и по регистър, тези използвани думи в областта на рап музиката, са новите англицизми. Това и по причина, че обикновените носители на албанския език ги различават доста лесно и още повече са осъзнати за техния произход.
         Въпреки това, когато виждаме толкова много употреби на англицизми само в тази област на културата, няма да направим нищо лошо, ако станем малко по-внимателни, не големи фоби към чуждите езици, а такива, които се отнасят с внимание към чуждата ненужна дума, за да я регистрираме и да я отстраним още в началните фази на употреба, да се грижим своевременно за чистотата на албанския език от тези многостранни внасяния, за да не влизат в албанския по толкова безконтролен и нерегулиран начин, защото, и тук, сред тези гореспоменати думи, има някои, които може да се ненужни изобщо на албанеца и на албанския език. Естествено, въз основа на концепцията на S. Thomason (2001: 4) относно природата на езиковите контакти като приятелски и враждебни, езиковите контакти на съответните носители на албанския (на рапърите и на техните последователи) с английския, в този случай е с приятелска природа посредством тази толкова популярна сред албанците музика, нещо, което определя и голямата степен на тяхното разпространение. Но, също така, от друга страна, е известна в областта на езиковите контакти и езиковото отношение и лоялността спрямо езика, като фактори, които играят важна роля в запазването и промяната на езика (Thomason 2001: 22), затова в тази линия на мисълта е от значение позицията на специалистите спрямо чуждите думи, за да ги третират като необходими или не и така да решават за тяхната окончателна съдба, за да се приемат или да се отхвърлят веднъж и завинаги. Независимо от това, необходими или не, на тези думи може да се гледа като на последица от едно музикално течение, които имат доста честа употреба в албанския език.

 

 

 

         Ключови думи: музика, рап, албански език, влияние, английски език

 

         Resume: This paper analyzes the influence of english texts of rap music over the language of the young Albanians in Kosovo. The cultural influence from USA in Kosovo is very present and it includes and the area of music production. The Albanian rap singers use many words and pieces in English in their songs. That cultural situation reflects over the development of lexical processes into Albanian language in Kosovo.

 

         Библиография:

 

         Bloomfield, Leonard (1990). Te huazuarit intim. Ndikimet ndergjuhesore. 25-43, Prishtine: Rilindja.
         Hudson, Richard (2002). Sociolinguistika. Tirane: Dituria.
         Nuhiu, Vesel (1990). Ndikimet ndergjuhesore. Prishtine: Rilindja.
         Thomason, Sara G. (2001). Language Contact – an introduction. Georgetown University Press.

 

 

 

---

 

1 Шпътим Елези е асистент по албански език в Прищинския университет "Хасан Прищина". Магистър по албанска филология и докторант в същия университет. Роден е в Драгаш, Косово.

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. ноември 2017 г.
г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]