Одисеас Елитис

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

МЕЛАНХОЛИЯТА НА ЕГЕЯ

 

Одисеас Елитис

 

Превод: Стефан Гечев

 

 

Какъв химн за душата във полета на чайките след обед днес!
Какво безкрайно спокойствие във гласовете,
които идват тук от сушата далечна!
и кукувицата в зелената забрадка на дърветата,
и тайната вечеря на рибарите,
морето, дето свири на фисхармоника,
и мъката далечна на жената,
красивата, която свойта гръд оголи
когато споменът се върна във гнездата
и люляците поръсиха със огън залеза!

 

Със ладията и платната на Богородица
поеха по добрия път на ветровете
онези влюбени в чужбината,
на криновете, където се преселиха.
А как ромонеше в съня нощта
с коси прозрачни и вълнисти по лунните й рамене,
или по белите и дълги брегове.
как Орион със златния си меч
разпръсна и високо разпиля
праха от сънищата на момичетата,
които дъхат на босилек и на здравец!
На кръстопътя, дето древната магьосница се спря,
да прикади със суха сяра ветровете,
стройните сенки минаха със лека стъпка
със стомна, пълна с мълчаната вода*
тъй лесно, сякаш влизаха във рая.
А заедно с молитвата на хиляди щурци
която над полето трептеше като пяна,
се появиха хубавиците със лунна кожа
и на хоро се уловиха в среднощния харман.

 

О, вий, нишани, които преминавате
в дълбочината на водата; държи тя огледало -
знайте това вий, седем крина, със чаровен блясък.

 

Когато ще се върне мечът на Орион
той ще намери хляб бедняшки под светилника.
Ала душата в звездната жарава
ръце огромни ще намери в безкрая разклонени,
и сухи водорасли - последните чеда на пясъка,
годините отминали - зелени камъчета.

 

Зелено камъче, кой ли гадател по бурите те е видял
когато при раждането на деня спря светлината
и пак я спря при раждането на очите на света!

 

 

 

 

---

 

* Народен обичай, подобен на нашето ладуване, при който
водата трябва да се донесе от девица в пълно мълчание. - Б. пр.

 

 

 

Електронна публикация на 04. август 2005 г.
Публикация в сб. „Тялото на лятото“, Одисеас Елитис, Изд. „Балкани“, С., 2003 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]