„Аз съм Фернандо Сорентино и ще пиша в първо лице, за да поема пълна отговорност за истинността на думите си. Роден съм в Буенос Айрес, Аржентина, на 8 ноември 1942 г. Според достоверни източници разказите ми са интересен сплитък от фантазия и хумор, разположени понякога на твърде гротескен, ала винаги правдоподобен фон. Харесва ми повече да чета, отколкото да пиша, затова и пиша толкова рядко. За тридесет години писане автобиблиографията, която мога да предложа, е твърде оскъдна. Повествователното ми творчество е съставено от шест сборника с разкази („Зоологически регрес“, 1969; „Империи и робства”, 1972; „Възможно най-добрият свят“, 1976; „В собствена защита“, 1982; „Лек за слепия цар“, 1984; „Силата на нещастията“, 1994), една повест („Обичаи на мъртвите“, 1996), един не много дълъг роман („Санитари столетници“, 1979) и няколко книжки за деца (напр. „Приказки за Лъжливко“, 1978; и „Приключенията на капитан Банкалари“, 1999). Автор съм и на два сборника с интервюта: „Седем разговора с Хорхе Луис Борхес“, 1974; и „Седем разговора с Адолфо Биой Касарес“, 1992. Доброволно признавам, че някои от разказите ми са включени в редица антологии на испански, английски и други езици. Доколкото знам, превеждан съм на английски, португалски, италиански, немски, полски, китайски, виетнамски и тамилски. Имам навика също да пиша есета върху аржентинската литература, които обикновено излизат в столичния всекидневник “Ла Насион”. Както всички останали, кой повече – кой по-малко, и аз имам немалко литературни награди. Накратко, аз съм един относително щастлив човек.“ Авторът се превежда за първи път на български език в електронното издание „Литературен клуб“ - www.litclub.bg.