Пиша на четирите посоки на света и ме няма:
появявам се като вода, като звезда изчезвам,
чакам живота да изникне внезапно като буквата,
която липсва в мозайката за чиста любов,
за бягство от тялото, което никога не съм имал,
за бягство от тялото, което ми даде,
за бягство от телата, които желах.

Пиша на четирите посоки на света и ме няма:
живея като син, приятел, съсед, годеник,
чакам смъртта като самотно дърво,
което липсва във фреските на началото и края,
за отпътуване от думите, които винаги съм имал,
за отпътуване от думите, които ми забрани,
за отпътуване от думите, които премълчах.