Когато с мен за не знам кой път
престъпи Десетте божи заповеди,
в митичната страна на нощта, без сребро и светлина
за всички нейни осквернени жители,
без дори един издайнически шум
отнесох те през границата в миналото.
Бяхме в хребета насеченият мрак,
бяхме като опустяла утроба.

А сега, когато прахът се спуска в този миг,
а устата ти са отворените рани Христови,
сега можеш да си викаш на воля,
сега знаеш, че Къртис се самоуби,
понеже не можа да спре да обича две жени едновременно
и също, че гледаше как кръвта блика от микрофона:
Warsaw, Warsaw, проклет град!

Обичаш ли и ти двама мъже
и кого от тях ще убиеш?

Ако можеше да свиеш света в една дума,
коя би си избрала: кристал, всемир,
синьо, неправилност или никога?