дълбоко е лятото
в шепота си
пази зимен хлад
и гнили розови стъбла
във своето тяло таи
незнайно откъде долита птица
с напрегнати крила
и нея скрива
лятото
диагонал, който напомня
за старостта
е лятото

и болнави лица прозират
преди гроздето още да е узряло
а зърната са само чертички
само надежди заченати
превърнати в божие око мигом
от лятото

знаците на всеки нов сезон
лежат в кръговрата
златен глас облива полята
от телата на мургави класове
лятото
вечно лятото разделя
на разбунтувани ръкави реката

върни се | съдържание | продължи