дневна птица в далечните клони
взряна в Омега очаква утрото
в оформената като хладък сняг Омега е вторачена тя
                                                                                 прозряла,

че съдбата изменя лицата
дори все също да остава зеленото
дори морето неизменно да тече на запад
прозряла е –
не се променя разрошената коса на небето
при все че с божествен
златен гребен се сресва
не може да предвиди вятъра
за свещен зелен блясък нарежда чуруликайки

ту отзвук от стъпки, ту вятър е
вихърът от жълти листа

върни се | съдържание | продължи