всяко нощно небе крие слънце в себе си,
покрило лице с червеното було на утрото
в було с гроздов цвят стаява дъха си здрачът
на върха на зелено клонче го прикрепва

танцува нощната фея
в Севера на вселената
мъстта на деня се възражда

това е гласът на любовта,
раздира мрака –
болката на две души

върни се | съдържание | продължи