Йожен Йонеско

драматургия, поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Монолози и сънища

 

Йожен Йонеско

 

Превод от френски: Огнян Стамболиев

 

 

         Този сън продължи две нощи. От две години, а може би и повече, ми се явява Смъртта. А също: майка, баба и татко. Понякога и втората съпруга на баща ми и нейните братя: рядко и моята сестра. Сякаш се готвя за среща, за уреждане на сметките с този живот...
         Реших да се посветя на майка си, която още живее в онази къща до Порт Сен-Клод. На улицата, която прилича на "Сен Терас". Не е далече от къщи. В този квартал са останали още няколко хубави стари къщи с малки градини. Както винаги, и този път се затруднявам да я намеря - улицата изглежда напълно нормална, докато накрая някаква къща я задънва. Заобикалям я и излизам на друга улица, за да разбера след малко, че съм стигнал отново до задънена улица. Само че този път има врата и аз влизам в безистен, който стига до улица "Клод Терас". Наближавам къщата със страх: ще намеря ли майка си жива? Отваря ми баба по майчина линия. Поканва ме да вляза, упреква ме, че не съм идвал от доста време. Майка ми, която е в Париж от осемнадесет месеца, не разчита на мен. "От какво живеете?", питам аз. "Тя работи." Майка ми накрая е дошла тук, а аз съм толкова безучастен: "тя не може да разчита на мен" ... "Все пак, казва ми баба, майка ти е тук,в този град, съвсем близо до твоя квартал, а ти дори не идваш да я видиш, а тя те чакаше..." Поглеждам мама - променила се е много: станала е слаба като вейка. Обяснявам й, че не съм могъл да идвам, защото е трябвало да завърша следването си. Аз съм на двадесет и девет и още не съм се дипломирал, тъкмо съм имал конфликт с баща си, който е доста огорчен от моето дълго следване. Беше дори бесен, затова че се забавих доста с последните изпити.
         Забелязвам, че тук е и моята сестра. Майка ми издържа и нея, заедно с баба. Майка ми казва, че ако не се разбирам с татко, бих могъл да остана при нея. Познавам апартамента, виждал съм го вече веднъж / на сън!/. Има и стая за мен - на първия етаж. Трябва да изкача дървената стълба. Познавам тази стая добре: дълга и прекалено мрачна, освен това не е и удобна. Но съм доволен,че имам подслон.
         Съвестта ми не е много чиста - да не съм изпълнил дълга си. На двадесет и девет години все още не съм се дипломирал! Взел съм няколко изпита, но на трудните - от средата - още не съм благоволил да се явя. За мен сега няма нищо друго, освен Театърът! Не знам дали ще стигна до дипломата.Баща ми вече не ми дава пари, а майка ми трябва да работи. Не бих искал тя да се измъчва цял живот, съвестно ми е...
         Събуждам се с угнетяващо чувство...

 

 

ОПИТ ЗА СЦЕНИЧНА ПОСТАНОВКА НА ТОЗИ СЪН

 

ДЕКОР
Скромна и доста мрачна стая. В дъното - два прозореца към улицата. Минават силуети.
В стаята - две пружини на пода. Още: стол, маса, овехтял фотьойл, стол-люлка.
През прозорците си вижда някакво лице, което се приближава до къщата.
След няколко секунди се чука на вратата.
СТАРАТА ЖЕНА: Кой е?
ЛИЦЕТО: Жан, твоят син.
СТАРАТА ЖЕНА: Не те очаквах... Влез. /Жан отваря вратата./ Как се сети да дойдеш?
ЖАН: Добър ден, мамо.
СТАРАТА ЖЕНА: От толкова време не сме се виждали. Не съм майка ти, а баба ти по бащина линия...
ЖАН: А мама жива ли е?
СТАРАТА: Да, на работа е. От две години е тук, в Париж. Не сме те очаквали. Майка ти се отказа от теб.
ЖАН: В този квартал все още има хубави стари къщи с градинки. Много пъти идвах до тук, опитвах се да стигна до вашата къща, но улицата се оказваше задънена и трябваше да се връщам, да обикалям, да се губя, отново да търся, пак да обикалям и все да не ви намирам. Сега вече ви открих. Ще мога ли да пренощувам у вас? Все ме блеше страх, че няма да заваря мама жива. Сега вече те познах - ти си моята баба по майчина линия.
СТАРАТА: Очаквахме те.
ЖАН: Така ли? От какво живеете? Донесох ви нещо за ядене. Ето това. /Подава голям пакет./ Ето: плодове, зеленчуци, цветя.
СТАРАТА: Майка ти си намери работа в една фабрика тук. А аз съм портиерката на входа. Оправяме се и без теб!
/Влиза Майката./
ЖАН: Мамо, мамо, защо ме посрещаш така студено и безразлично?
МАЙКАТА: Ах, ти ли си? Не очаквах да те видя!
СТАРАТА: Твоята майка е тук, в същия град, в който живееш и ти, вече близо две години, дори в същия квартал, в който живееш и ти.
МАЙКАТА: Чаках те, чаках те и накрая реших...
ЖАН /на Майката/: Колко си се променила, мамо, колко си отслабнала, същинска вейка. Не дойдох по-рано, защото трябваше да завърша следването си. Станах на двайсет и девет, а още не съм се дипломирал. Толкова бих искал да дойда при теб и да ти покажа дипломата си. Но сега реших да дойда да те видя и без нея, но, както казах вече, не можах да намеря лесно улицата...
МАЙКАТА: Ти не си идвал тук, откакто беше малък.
/През прозореца се вижда някакъв силует. На вратата се чука./
ЖАН: Това трябва да е баща ми.
СТАРАТА: Той не е идвал никога тук.
МАЙКАТА: Откакто се ожени повторно, не идва да ни види. Страх го е от жена му.
/Вратата се отваря, влиза мъж на около петдесет и пет години./
БАЩАТА /на двете жени/: По ваша вина той още не е завършил следването си. Постоянно мисли за вас. Само за вас!
МАЙКАТА: Ние не сме виновни, че още не сме умрели. Сега можеш да се погрижиш за сина си.
БАЩАТА: Той е луд! Да вземе само първите и последните си изпити и да не се яви на всички останали! Как може?! Какво нехайство?!
/През другата врата, отдясно на зрителите , влиза сестрата, която изглежда на възрастта на Майката./
МАЙКАТА /на Жан/: Жан, това е сестра ти.
СЕСТРАТА: Мама е тази, която издържа и мен, и баба. /на Бащата/: Нито ти, нито Жан сте ни дали нещо досега!
БАЩАТА: Защото съм много разочарован от неговото нехайство...
МАЙКАТА /на Жан/: Баба ти трябваше да ти каже. Можеш да останеш тук, ако не искаш да живееш при баща си, настани се, познаваш апартамента.
ЖАН: Вече го видях на сън.
МАЙКАТА /на Жан/: Има една стая за теб на първия етаж.
СЕСТРАТА: Трябва да се изкачиш по дървената стълба. Там, горе е твоята стая - доста е голяма и малко е мрачна, никак не е удобна.
ЖАН: Да, вече я видях насън. Знам я, има само една капандура, вместо прозорец, но все пак съм щастлив, че ще имам къде да се приютя.
СТАРАТА: Докато се дипломираш, може и да се ожениш, и да си намериш някое по- подходящо жилище.
БАЩАТА: Него не го бива за нищо. Няма да направи кариера - никога няма да стане адвокат като мене.
ЖАН: Да, виновен съм, много съм виновен: знам,че на моята възраст - скоро ще навърша трийсет - би трябвало отдавна да съм приключил следването си. Не знам, не мисля, че някой ден ще задвърша, ще се дипломирам. Не ми е по сърце правото. Само театърът ме влече.
БАЩАТА: Да знаеш: няма да ти давам стотинка!
СТАРАТА /на Жан/: Майка ти работи и ще те издържа, но няма да може цял живот.
ЖАН: Съжалявам,че не мога да й бъда в помощ...
СТАРАТА /на Жан/: Ти не можеш да бъдеш в помощ на никого! Не си способен!...
ЖАН: Какво да направя? Кажете ми, какво да направя? /Чупи ръце./
СТАРАТА: Да, чувства се виновен, но това съвсем не оправя нещата.
СЕСТРАТА: Ти, братко, май си роден да живееш на гърба на другите!
БАЩАТА: Дръжте си го, щом си го харесвате! Аз не го искам! Сбогом! /Излиза./

 

Завеса.

 

 

Електронна публикация на 04. април 2006 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]