Михаел Крюгер

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ДРОНТЕ

 

Михаел Крюгер

 

Превод от немски: Цвета Софрониева

 

 

1

 

Нито яйца, нито опъната кожа.
Има само една глава, и два крака,
всеки с по четири ровещи пръста,
докосвали туф, базалтна лава
и сажди,
крепящи едно тяло,
което изглежда завинаги изгубено.

 

 

2

 

Додо, дуду, Дидус инептус, дронте
птицата е намерила убежище
под един стъклен похлупак
в музея Зенкенберг.
Това, което виждаме,
може и да е истината:
сив прашен пух,
разтреперва се при всеки удар на сърцето.

 

 

3

 

Когато се отдалечим достатъчно назад,
границата се прокъсва:
птичи викове оттук нататък,
и след огъня
тих човешки глас,
както вятърът искаше:
решението е твое.

 

 

4

 

Следващите векове
ни принадлежаха: седяхме търпеливо
под прашния стъклен похлупак,
препарирани, голи, глава и крак,
посока и постигане.
Онова, което открихме, изчезна -
както и плановете на цялото.
А ние бяхме открили много.

 

 

5

 

Като писмена,
които сами се изтриват;
като тъмно движение
под нощно небе;
като последния ден над водата.
От 1620 г. насам повече никой
не е виждал тази птица.

 

 

6

 

Град на слънцето и тридесет години война,
За трикратния живот на хората,
проблеми на изхранването.
Дронте е принудена от историята
да замълчи, не можеше
да лети. Само името й
било спасено от времето и смъртта,
нейните бъдещи врагове,
и една глава и два крака.

 

 

7

 

(В Берлин някъде висяла
една картина на птицата,
за която никой не си спомня;
в няколко стари описания
се споменава горчивото й месо.)

 

 

8

 

Измерено морето,
пространството изчерпано,
копнежът износен
от безогледно познание.
Боговете се появиха
и се отдръпнаха
завинаги.

 

 

9

 

Дронте е птицата на любовта,
измисля си тяло
и мощни криле,
и ето вече е на раменете ми
и говори.

 

 

10

 

Ние не знаем,
какво наистина ни принадлежи.
Плясък на криле, една рисунка
от натура в старинна книга.
Една дума,
заключена в камък.
И камъкът - в червения глинен слой
под прахта.

 

 

11

 

Тази птица пази спомена
жив, тя вижда
това, което ние вече не виждаме,
обвита в очакване,
което се сбъдва само веднъж.

 

 

12

 

Цялото пространство
говори за нея.
И в това е тайната.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 16. февруари 2008 г.
Публикация в кн. „Рисунките на вятъра“, Михаел Крюгер, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]